На 6 септември, преди дни, някой заключи, че Съединението е вътрешен проблем. На всеки от нас. Въпрос на душевен интегритет.
Ако имаш вътрешно единство и тръгнеш да го защитаваш, онова голямото единство няма начин да не стане. Щото осъзнатите глави дори не е необходимо да са много, а да тръгнат…
Тогава политическите и икономическите, а и олигархическите шишета на деня нямат шанс.
Треперко паша. Става дума не за някой случаен народен продажник, за политически бояджия или за военен дезертьор. А за Гаврил Кръстевич, последния генерал-губернатор на Източна Румелия.
"Съединение, нека е Съединение! И аз съм българин. Ако аз губя всичко, то нека поне целият народ да спечели." Така, косвено гаврейки се с думите на Апостола: "Ако печеля, печели цял народ, ако губя – губя само себе си", на 6 септември 1885 г. сутринта генерал-губернаторът на Източна Румелия Гаврил Кръстевич се предава на дошлите да го арестуват Захарий Стоянов и Продан Тишков, останал известен в историята като Чардафон Велики.
Званието на Кръстевич "генерал-губернатор", според турската йерархия, означавало нещо като паша, което дало удобен повод на Стоянов да му измисли злъчния прякор Треперко паша. Преди чутовната дата на първия и единствен в историята ни САМОСТОЯТЕЛЕН БЪЛГАРСКИ ИЗБОР Гаврил Кръстевич проповядвал така: "Абе защо ни е това обединение? Какво ще кажат Великите сили? Как така ще нарушаваме световна договореност? Кои сме ние? Ще стане по-лошо…"
Кръстевич приема с достойнство и подигравателното шествие с файтон из Пловдив, придружаван от годеницата на Чардафон – Недялка Шилева, облечена в четническа униформа и с гола сабя в ръка. Приема и виковете – "Долу Румелия, Долу Треперко паша." Така приключва опитът, направо казано, да бъде продадена Източна Румелия на Турция.
Вторият съкрушителен опит да се шитне България е скрит в архивите на Народната библиотека и е, можем да кажем, неизвестен. Открива го Румен Аврамов и го описва в тритомника си "Комуналният капитализъм".
Става дума за Григор Начович – човека, който е бил най-много пъти министър – почти на всичко: в следосвобожденска България. "През 1918 г. престарелият и самотен Григор Начович нахвърля в бележките си предложение до американския президент (тогава Томас Удроу Уилсън – бел. на автора) и до предстоящата мирна конференция България да стане за 50 години щат на САЩ", цитира историческият извор Румен Аврамов.
Значи – Начович е искал да станем нещо като остров Гуам, само че на полуостров. Едва ли Уилсън е приел насериозно подобно продажно писмо, писано само и само да се направи нещо, за да може Начович да изпъкне като отговорен политик и да излезе чист след започналата политическа говорилня за корупционната кочина, наречена България.
В крайна сметка, и то два пъти, и то без да искаме, сме се продали на руснаците…
Нищо, и в тази фабула има измислени герои.
На 5 септември, преди дни, по случай "73 години от деня, в който СССР окупира България", активисти на ДСБ излязоха през Паметника на съветската армия, за да поискат разрушаването му. Софийската структура на "Демократи за силна България" призова всички свои привърженици да ги подкрепят за бутането на, според тях – Монумента на окупационната червена армия (МОЧА). Едва ли това е голямата спънка пред силна България, но със сигурност самоубийството на демократите е част от него. Затова търсят всяка мимолетна телевизионна слава.
Въпреки че на повечето българи грамадата от гранит и бронз не им пречи, а пък младежите умират за него – става и за графити, и за скейтборд, и за велоакробатика. Да припомним, че съвременниците на Бъки Бомбата още го укоряват, дето бутна мавзолея. Любен Дилов – син на времето, ми беше показал архитектурен проект как гробницата на пъпа на София да се превърне в огромен пясъчен часовник. Гениално, метафорично, философско…
Приведох тези три примера, за да кажа, че опозицията на всяка цена е най-тъпото нещо у нас. Да имаш различно мнение от масовото е въпрос на чест и достойнство, но да имаш тапи в ушите за масовите възгласи или масовата търпимост и да се опитваш да се налагаш с цената на всичко – само и само да влезеш в историята или в новините, е нерационално. А често и антинародно.
