Каква поредна нормативна драма. От 1 юли 2017-а Законът за обществените поръчки задължава всички търгове у нас да се провеждат чрез единна национална електронна уеб базирана платформа. Само че такава все още липсва и, формално погледнато, обявените през последните два месеца и половина процедури са незаконосъобразни. А в случая става дума за над 2000 поръчки с общ бюджет почти 4 млрд. лева. Отговорните институции обаче никак не изглеждат притеснени от създалата се ситуация. Цари пълна безотговорност и вероятно това е така, защото никой няма особен интерес от въвеждането на електронната система, която се очаква да ограничи до минимум корупционните практики при харченето на държавни пари. Да не забравяме, че решението за електронните търгове влезе в сила през април 2016-а и имаше достатъчно време нещата да се приведат в ред.
В интерес на истината миналото лято Агенцията за обществените поръчки обяви конкурс за разработване, внедряване и поддръжка на уеб базираната платформа "ЦАИС ЕОП" – съкращение от Централизирана автоматизирана информационна система "Електронни обществени поръчки". Но още преди крайния срок за подаване на офертите в Комисията за защита на конкуренцията бе внесена жалба от фирмата "Си Ай Ти". Тя оспорваше условията на надпреварата и след извършената проверка доводите й се оказаха съвсем основателни. Излезе, че ведомството, което надзирава и управлява публичните търгове у нас, е допуснало цял куп фатални грешки в единствената обявена от самото него процедура. Така, вместо да дадат пример как следва да се правят конкурсите, чиновниците изнесоха урок по излагация. Те дори не посмяха да обжалват решението на КЗК, с което търгът беше обявен за незаконосъобразен, ами направо го прекратиха.
Освен че забави въвеждането на е-поръчките, провалът предизвиква и сериозни съмнения за контрола, който упражнява въпросната агенция, ръководена между другото вече цяло десетилетие от директора Миглена Павлова. След като не може да се справи със собствената си обществена поръчка, как ще открива пропуските в другите? А и как ще следи за спазването на посочения закон, щом самата тя го нарушава? Отговори на тези въпроси не получихме. Вместо това конкурсът за разработване, внедряване и поддръжка на новата единна национална електронна уеб базирана платформа с бюджет от 6.7 млн.лв. бе обявен наново през март тази година. Оферти за участие подадоха пет компании: консорциумът "Рил Ком" ("Рила Солюшънс" и "КомСофт"), обединението "Електронни обществени поръчки" (European Dynamics SA – Гърция, European Dynamics SA – Люксембург и "Сиела норма"), "Индекс България" ООД, обединението "Вортал и партньори" (Vortal-Comércio Electrónico,Consultadoria e Multimédia SA – Португалия, "Лирекс БГ" и адвокатското дружество "Йорданова и Радева"), както и консорциумът "ЕОП България" ("Информационно обслужване", "Сирма Солюшънс", "Негометрикс България", "Скейл фокус" и адвокатското дружество "Събев и съдружници"). Първите три претендента обаче бяха отстранени с мотива, че не покриват критериите за допустимост и до класиране в края на август стигнаха само "Вортал и партньори" и "ЕОП България". От протоколите на оценителната комисия се разбира, че първото дружество е поискало 5 381 432 лв., а второто – 5 754 240 лева. Но поради значително по-високата оценка на техническата оферта на първо място е поставен именно консорциумът "ЕОП България". Тоест модернизацията на публичните търгове най-сетне може да започне.
Всъщност такова мащабно начинание, което ще преобърне из основи отношенията между държавата и бизнеса, нямаше как да протече гладко у нас. Само че защо, когато стана известно, че системата за е-поръчки няма да заработи в срок, не бяха направени промени в нормативната база, за да се избегнат всякакви съмнения за незаконосъобразност на обявените след 1 юли процедури? За две седмици парламентът можеше да гласува новите текстове. Вместо това на сайта на Агенцията за обществени поръчки се появи едно голо съобщение – без дата, без подпис и без заглавие. Според него поради технически причини, свързани с обжалване на обществената поръчка за изработката на платформата, е необходимо фактическото въвеждане на този инструмент да се отложи до 18 октомври 2018-а – крайната дата, определена от европейските директиви. Каза се още, че били предприети действия за отразяване на необходимата промяна в Закона за обществените поръчки и че дотогава ще се прилага действащият ред.
"При това положение от възложителите не следва да се търси отговорност, а обявените поръчки трябва да се възприемат като законосъобразни, тъй като същите ще са съобразени с принципите и правилата на закона и действащите европейски директиви. Промяната в срока не може да е причина за подаване на жалби срещу обществените поръчки и оспорване на тяхната законосъобразност, още по-малко да доведе до прекратяването им", пишеше също така в съобщението на агенцията. Което в никакъв случай не означава, че срещу някои поръчки няма да бъдат заведени дела за незаконосъобразност. Още повече че и до днес депутатите не са сколасали да подготвят нужните законови поправки.
Какво представлява ЦАИС ЕОП?
Плановете са да бъдат създадени общо 31 модула за обезпечаване на различните дейности в процеса на провеждане на търговете. Първоначално ще бъдат пуснати само 15 от тях. Това са Електронна регистрация (e-Registration), Електронно обявяване (e-Notification), Електронен подател (e-Sender), Електронна документация (e-Access), Обмен на информация в хода на процедурата (Information exchange), Електронна оферта (e-Submission), Отваряне на оферти и заявления за участие (e-Opening), Електронен каталог (e-Catalogue), Доклади и статистически отчети (e-Reporting), Електронно фактуриране (e-Invoicing), Служебен административен модул (Back office), Служебен модул за управление на работните процеси (Business Process Management), Служебен модул Генератор на образци/шаблони (Form generator), Служебен модул Интерпретатор на логически условия и формули (MLI), както и модул за попълване на Единния европейски документ за обществени поръчки (ESPD).
Едва две години по-късно ще заработят и останалите елементи на Централизираната автоматизирана информационна система. Тогава и ще настъпи съществената промяна, защото онлайн ще се случват и процеси като подбора и оценяването на кандидатите, възлагането на поръчките, външния контрол, подаването на жалби и други.
