Председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер в годишната си реч "За състоянието на Съюза" изненадващо ни покани, заедно с Румъния, да влезем час по-скоро в еврозоната, както и в Шенген. "Европа е от Виго до Варна, от Испания до България, трябва да диша с двата си дроба -с източния и западния, иначе ще се задушим", поетично отбеляза той и отсече, че не може да има две класи в ЕС.
По принцип изказването на Председателя не е лошо за нас, дори при определени условия бихме били поласкани да чуем тези думи. Въпросът е защо Юнкер се сеща чак сега, след Брексит за различните класи в ЕС. Че досега безпроблемно сме си втора, че дори и трета класа в Съюза и никой не вижда проблем в това. Пък и в не чак дотам далечното минало ни искаха и визи, за разлика от афганистанците сега.
Да кажеш, че някакъв особен напредък е постигнала страната ни – очевидно няма такова нещо, дори както е известно, ще ни разделят от Румъния и ще останем сами под мониторинг. Но Европа е готова да направи компромис досущ като при приемането ни в ЕС преди десет години. Не бяхме много готови, но политическата ситуация ни избута някак през страничната врата в клуба на богатите. Ще стане ли сега така и с еврозоната?
Юнкер определено бърза, защото френският президент Макрон вече излиза с радикални идеи за еврозоната като учредяване на поста финансов министър на еврозоната и свикване парламент на еврозоната, който ще гласува неин отделен бюджет. Това на практика е нещо като държава в държавата и тогава от поста предсесдател на ЕК почти не би имало смисъл. Неслучайно в речта си пред Европарламента Юнкер косвено се обяви срещу плановете на Макрон, като обяви, че трябва да има финансов и икономически министър на Европейския съюз, но не и отделен бюджет и парламент на еврозоната.
Така политическата конюктура може при определени обстоятелство да ни накара бързо -бързо да приемем еврото, като Брюксел дори може да си попритвори очите за кусурите ни. Добре ли ще е това обаче за нас? Ако съдим по случилото се след компромисното ни приемане в ЕС, по-скоро не.
