Повратен ден за търговската политика на Европейския съюз се оказа 21 септември. На тази дата, след дългогодишни преговори, Всеобхватното икономическо и търговско споразумение между общността и Канада, известно като CETA, най-сетне влезе в сила. Вярно, засега ще се прилага временно, тъй като за цялостното му и окончателно приемане е необходимо да бъде ратифицирано от всички държави членки. Но като цяло събитието е истинско постижение за Европейската комисия. По този повод председателят й Жан-Клод Юнкер заяви: "Това споразумение синтезира в себе си онова, което очакваме от нашата търговска политика. А именно да бъде инструмент за растеж, който да е от полза за европейските дружества и граждани, но и инструмент, чрез който да отстояваме нашите ценности, да извлечем полза от глобализацията и да начертаем правилата за световната търговия. Това търговско споразумение бе подложено на щателен парламентарен контрол, отразяващ засиления интерес на гражданите към търговската политика. Интензивният обмен на мнения е доказателство за демократичния характер на вземането на решения в ЕС и аз очаквам държавите членки да проведат съдържателна дискусия при текущите национални процеси по ратификацията на споразумението. Време е бизнесът и гражданите да се възползват в максимална степен от тази възможност и всеки да си даде сметка по какъв начин нашата търговска политика може да донесе осезаеми ползи за всички."
Комисарят по въпросите на търговията Сесилия Малмстрьом пък е на мнение, че временното влизане в сила ще позволи още отсега да започнат да се берат плодовете от този пакт. "Това е положителен сигнал за световната икономика благодарение на потенциала за стимулиране на растежа и за създаване на работни места – отбеляза тя. – CETA е модерно и напредничаво споразумение, което ясно олицетворява нашия ангажимент за свободна и справедлива търговия. То ни помага да моделираме глобализацията и правилата, на които се подчинява световната търговия."
По конкретно, икономическото и търговско споразумение с Канада предоставя на европейските предприятия, независимо от техния мащаб, нови възможности за осъществяване на износ за тази страна. То ще позволи на фирмите да правят годишни икономии в размер на 590 млн. евро – сумата, която сега плащат под формата на мита върху стоките. От 21 септември се премахват митата за 98 % от продуктите (тарифните линии), с които Евросъюзът търгува със северноамериканската държава. Документът осигурява също така на европейските дружества достъп до възлагането на обществени поръчки не само на федерално равнище, но и на провинциално и общинско – нещо, което е било невъзможно досега за всички фирми извън Канада.
Колкото до малките предприятия, те ще спестяват време и пари, като избягват дублиращите се изисквания за изпитване на продуктите, дългите митнически процедури и скъпите правни разноски. Очаква се със СЕТА да се открият нови възможности и за европейските земеделски стопани и производители на храни. Полза ще могат да извлекат и 500-те милиона потребители в Европейския съюз, които ще разполагат с по-голям избор на стоки. При това те ще отговарят напълно на всички европейски нормативни изисквания, тъй като споразумението няма да промени начина, по който се регламентира безопасността на храните, включително и ГМО продуктите, или забраната за третирано с хормони говеждо месо.
Междувременно в София се проведе конференция на тема "СЕТА: Сделка за гражданите или за едрия бизнес?". Участващите в нея проф. Гюс Ван Харнет, преподавател по административно и международно инвестиционно право в Канада, и проф. Лорънс Анкерсмит, експерт по европейско право във Великобритания, посъветваха българското правителство да не бърза с подписването на споразумението. Аргументът им бе, че се очаква становище на Европейския съд, което може да бъде използвано от българските власти за отлагането на ратификацията. На практика, ако Европейският съд постанови, че СЕТА противоречи на европейското законодателство, Европейската комисия ще е принудена да започне преговорите наново.
"Надявам се, че българското правителство ще отговори на аргументираните притеснения, свързани със системите за уреждане на спорове между инвеститор и държава, които са във вреда на демокрацията, обществените средства, правната среда и обикновените хора. Отлагането на ратификацията на СЕТА ще отложи и прилагането на инвестиционната съдебна система на споразумението. А решение против споразумението на практика ще блокира изпълнението му, въпреки че е одобрено на ниво ЕС", изтъкна Гюс Ван Харнет.
Лорънс Анкерсмит пък смята, че СЕТА е повече от обикновен търговски въпрос. "То е заплаха за околната среда и политиките, свързани с нея. По-конкретно главата за регулаторно сътрудничество в споразумението е инструмент, който може да бъде използван да се занижат екологичните правила в ЕС", обясни професорът.
Така или иначе, българският кабинет няма да предприеме никакви мерки, докато Конституционният съд не се произнесе по питането на президента Румен Радев дали споразумението с Канада нарушава конституцията на страната. Необходимо е да се обърне внимание обаче на изричното напомняне на Еврокомисията, че след протестите в редица държави е приета нова и подобрена съдопроизводствена система в областта на инвестициите, която да замени действащия механизъм за уреждане на споровете между инвеститор и държава, който сега съществува в множество двустранни търговски споразумения. "Новият механизъм ще е прозрачен и няма да се основава на ad hoc трибунали", категоричен е Юнкер.
