Жега в държавата. Жега в парламента. Дали пък не замирисва на избори. Или е много шум за нищо. Кой знае? Някак странно – ни в клин, ни в ръкав при посещението си в Североизточна България миналия уикенд заместник-председателят на ГЕРБ Цветан Цветанов нареди на структурите да започнат подготовка за местните избори, които обаче са през есента на 2019-а. Дали пък "тайно" не става дума за някакви по-скорошни?
Доста бурно започна есенната сесия на Народното събрание. Ако пролетната мина под знака на "Суджукгейт" и скандалите около парите за ремонти на НДК, то сега протестите на работници от ВПК, битките за влияние в съдебната система и продължаващата размяна на удари между институциите (по-точно между представляващите ги личности) около (не)купуването на нови изтребители за бойната ни авиация вече нажежиха страстите на новия политически сезон. И въпреки усилията на премиера Бойко Борисов да съсредоточи вниманието и усилията си във външната политика и опитите му да влезе в ролята на значим геополитически играч, вътрешните проблеми не го оставят на мира. Често те се създават от собствените му депутати от ГЕРБ или представители в местната власт. Като вече бившият шеф на общинския съвет в гр. Септември Лазар Влайков, който светкавично бе изключен (за трети път, но окончателно) от партията и свален от поста по лично разпореждане на Борисов, след като с пистолета на общинаря беше убит човек. През бурното лято на пресконференции и контрапресконференции между ГЕРБ и БСП управляващите си вкараха автогол с "Цанков камък" и пак трябваше Борисов да се обяснява и да оправя кашата. Тези дни пък беше активирано момчето за политически поръчки на парламентарната група на ГЕРБ Антон Тодоров, което в усърдието си е на път да влоши до взривоопасност крехкото "деликатно равновесие" между президента Румен Радев и министър-председателя Бойко Борисов.
Опозицията не си губи времето и от първия ден скочи на управляващите, оспорвайки предлаганото от тях антикорупционно законодателство и вадейки алтернатива. Ожесточените битки в парламента обаче предстоят, тъй като на хоризонта се задава обсъждането на държавния бюджет за догодина и данъчните закони.
Раздвижване настъпи и сред извънпарламентарните формации и техните водачи. Лидерката на "Движение 21" Татяна Дончева неочаквано се появи на протеста на работниците от "Емко" пред парламента, взе мегафона и дръпна емоционална реч срещу мафията, която е завладяла държавата. Председателят на другата лява отломка АБВ Константин Проданов пък се активизира във Фейсбук и често пише коментари в защита на работниците и против несправедливата данъчна система. Съпартиецът му Румен Петков тръгна по телевизионните студиа да обяснява, че Русия не е заплаха за България и че държавата носи пряката отговорност за скандалите, разтърсващи военнопромишления ни комплекс.
Неправителствени организации, граждански сдружения и синдикати подхванаха кампания в полза на бедните българи под наслов "Да спрем машината за неравенство! За справедливи данъци". Тя ще протече като национална подписка с искания за въвеждане на необлагаем минимум върху доходите на физическите лица и намалени ставки на ДДС за основни и детски храни, вода, базови медикаменти, учебници, книги.
Вярно е, че от така широко прокламирания протест "срещу системата", насрочен за 11 септември, нищо не излезе, но в замяна на това непрекъснато "избухват" напрежения в различни сектори и населени места. Полицаи и пожарникари продължават да настояват за по-високо заплащане и подобряване на условията на труд. В села и градчета се бунтуват или за безобразен път, неремонтиран от 30-40 години, или срещу каменна кариера, или златодобив, чиито технологии могат да замърсят и природата, и въздуха.
Медиите донажежават този фон с често инициране на дебати върху дребнотемия – като за черно-белите учебници например. Но всяко разискване се удавя във водопад от лични мнения на този и онзи, а не се предлагат сериозни политически алтернативи. И в крайна сметка всяка тема потъва в една говорилня и се забравя.
А в контекста на цялата тази какофония и шоуменът Слави Трифонов хвърли новата си "бомба", че ще сменя този самозабравил се политически елит. Не стана ясно дали най-накрая се е решил да направи политически проект и да се яви на избори, или само ще промотира талантливи и успели в чужбина българи, които биха могли да извадят страната от блатото, ако обаче решат да се завърнат.
Във всеки случай под повърхността на така внимателно пазената и прокламирана стабилност на Бойко-Борисовото управление нещо клокочи и тътне. Въпросът е дали и кога ще изригне. Или всичко ще си остане просто много шум преди очакваното затишие заради българското европредседателство от 4 януари догодина.
