Управление "Банков надзор" на БНБ одобрил кандидатурите на Стоян Мавродиев, Румен Митров и Николай Димитров за членове на управителния съвет и за изпълнителни директори на Българска банка за развитие. Ще припомним, че Мавродиев бе председател на Комисията за бюджет и финанси в периода от 2010-а до края на юли 2016-а, когато на негово място бе избрана Карина Караиванова. Румен Митров бе началник на дирекция "Координация и надзор" в КФН по времето, когато неин председател бе Мавродиев, а Николай Димитров в момента е началник на кредитирането в ББР.
Ако Централната банка одобри кандидатурата, това дава възможност на надзорния съвет на ББР да назначи тримата на съответните длъжности в мениджмънта на кредитната институция. Както "БАНКЕРЪ" писа преди седмица, плановете са Мавродиев да стане главен изпълнителен директор, а от старото ръководство на ББР да остане само Илия Кирчев.
Новият мениджмънт ще има нелеката задача да развива банката съобразно приетата от Министерския съвет тригодишна стратегия. Тя предвижда банката да се насочи изцяло към малките и средните предприятия – с фокус към он-лендинг финансирането им. То предвижда с приоритет да се предоставят кредитни линии за търговски банки, финансиращи малкия и средния бизнес, а отпускането на преки заеми да мине на по-заден план. В стратегията се предвижда до края на 2020-а он-лендинг финансирането да заеме 60% от кредитния портфейл на ББР, докато в момента, според приетия от Министерския съвет документ то е около 40 процента.
Очаква се в близко бъдеще да бъдат направени някои промени и в надзорния съвет, и в устава на банката. Първите са свързани със смяната на принципала й – тази отговорност, както е известно, е прехвърлена от Министерството на финансите към Министерството на икономиката. В тази връзка на следващото общо събрание на акционерите най-вероятно ще бъде предложено заместник-министърът на финансите Кирил Ананиев да бъде сменен като член на надзорния съвет на ББР от представител на Министерството на икономиката.
Що се отнася до Устава на ББР – там се налага прецизиране на текста, забраняващ кредитирането на фирми, свързани с политически партии. За момента не е напълно ясно какво конкретно се разбира под тази формулировка, какъв вид за свързаност се визира. Тя отнася ли се примерно за фирми на лица, които са членове на дадена партия, но не развиват политическа дейност, не участват в някакви органи на въпросната партия на национално или на местно ниво и други от този род. Защото, ако се отнася и до обикновените редови членове, под ударите на това изискване може да попадне всеки, който прояви някаква елементарна политическа активност, даже ако се запише в някаква партия. Което някои тълкуват като своеобразна сегрегация. Да не говорим, че този твърде общ текст в устава има влияние и върху самата кредитна дейност на банката. Във всеки случай, за да няма двусмислици при тълкуването и прилагането на това ограничение от устава, е добре в него да има текст, задължаващ надзорния съвет да приеме конкретни правила за прилагането му. Иначе ББР, която и без това е във фокуса на общественото внимание – и заради статута са, а и по много други причини, ще бъде постоянен обект на доброжелателни и недоброжелателни критики.
