Три месеца след като преминахме средата на сегашния програмен период (2014-2020 г.) парламентът се захвана да прави промени в Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове. Акцията е като нож с две остриета, тъй като хем се очаква да подобри процесите около оперативните програми, хем да изненада бенефициентите и да предизвика грешки.
Новите текстове са внесени от депутатите от ГЕРБ Ивелина Василева, Менда Стоянова и Диана Йорданова и парламентът ги одобри на първо четене в четвъртък (21 септември) със 110 гласа "за", 6 – "против" и 55 "въздържал се". В мотивите се посочва, че практиката по прилагането на закона досега е показала необходимостта от мерки за намаляване на риска от разнопосочен подход в отделните процеси при управлението на средствата от европейските фондове. С промените ще се въведе унифициран подход, при който правилата за парите от ЕС ще бъдат приложими и към националното съфинансиране.
Въпреки добрите намерения обаче спорни въпроси не липсваха. Най-горещата точка се оказа предложението управляващите органи да могат сами да определят срока, в който бенефициентите да представят съответните документи за получаването на безвъзмездна финансова помощ. Изискването е чиновниците да предложат за целта "разумен срок". Досега имаше фиксиран период от 10 дни, но в мотивите към законопроекта е посочено, че "често са налице обективни причини, поради които бенефициентът не е в състояние да осигури необходимите документи" за това време. А неосигуряването им може да се смята за формално основание да не бъде отпусната помощта.
Според Иван Иванов от БСП трябва да има фиксиран срок за представяне на документите. Съпартиецът му Тодор Байчев пък е на мнение, че с поправките се дава възможност на управителния орган да пренарежда играчите. Байчев заяви още, че "разумен срок" е субективно понятие и не може да има състезание, при което правилата да не са известни предварително.
Бившият екоминистър и настоящ депутат от ГЕРБ Ивелина Василева разясни, че с промените ще се внесе яснота и ще се ограничат разнопосочните практики, което е в интерес както на доброто финансово управление, така и на бенефициентите. А колегата й Димитър Лазаров допълни, че "има богата практика в българското и европейското законодателства по отношение на прилагането на "разумен срок", който е в зависимост от обстоятелствата."
Друга поправка в закона предвижда конкретни правила за изплащането на безвъзмездната финансова помощ в случаите, когато има съмнения за нередност, и в тези, при които се извършва финансова корекция при вече установени нарушения. Записано е, че когато решението за определяне на финансовата корекция е издадено след съответното плащане, корекцията се извършва чрез доброволно изпълнение от страна на бенефициента в 14-дневен срок, а за програмите за Трансгранично сътрудничество по външните граници на Европейския съюз – в 30-дневен срок.
Наред с всичко останало е заложено и определяне на отделен размер на съдебната такса при оспорване на решения, с които се отказва предоставяне на безвъзмездна финансова помощ на етап административно съответствие и допустимост.
