Невидим риск за еврофондовете

пари

Когато Европейската комисия одобри през лятото на 2014-а окончателно Споразумението за партньорство с България, се разбра, че страната ни не отговаря на 22 предварителни условия, за да може да получи цялото безвъзмездно финансиране от Брюксел. По тази причина бе уговорено да наваксаме изоставането си до 31 декември 2016-а, след което да се направи преглед и да се прецени дали заслужаваме плащанията от Европа да продължат. Формално е трябвало да се отчетем пред Европейската комисия какво точно сме свършили с годишните доклади за изпълнението на всяка оперативна програма (до 30.06.2017-а) и с доклада за напредъка по Споразумението за партньорство (31.08.2017-а). Ако резултатът не е задоволителен, може да ни бъдат спрени междинните плащания в съответствие с чл. 142 на Регламент № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета на ЕС. 

Очевидно е, че въпросът съвсем не е за подценяване, но от началото на тази година около предварителните условия имаше някаква информационна мъгла. Нито един министър не намери за нужно да се похвали, че е изпълнил всичко, както Брюксел изисква, или пък да сигнализира, че някъде нещата куцат и е възможно да загубим пари. Едва ли не бе приложен принципът: няма данни – няма проблем. Преди дни обаче Сметната палата, следвайки ролята си на независим национален одитор, публикува доклад за извършен одит на тема "Изпълнение на Предварителните условия за Европейските структурни и инвестиционни фондове 2014 – 2020 г.", който обхваща периода от 1 юли 2014-а до 31 декември 2016 година.

От документа става ясно, че неизпълнени след крайния срок или частично изпълнени са били 11 предварителни условия, в т.ч. 1 общо и 10 тематични. Според предоставената информация от дирекция "Централно координационно звено" към Администрацията на Министерския съвет пък към 27 юли 2017-а всички условия за Европейските структурни и инвестиционни фондове са били докладвани като изпълнени, но за 10 от тях, включително две общи предварителни условия, все още не е получено потвърждение от Европейската комисия. С други думи, ние сме казали, че сме готови, но

в Брюксел не вярват само на думи

и правят проверки, доколко това наистина е така. 

Нелепото в цялата ситуация е, че споменатите предварителни условия не са кой знае какво. Обикновено става дума за приемането на някаква стратегия или промени в даден закон. Само че и това явно затруднява нашите управници, щом повече от две години не могат да сколасат и да изпълнят изискванията. Вярно е, че точно през тези години се смениха куп правителства и на политиците хич не им беше до "странични" неща, но именно това показва доколко държавнически се мисли у нас. Показателно е, че проверката на Сметната палата е установила постоянни промени в сроковете, които са мотивирани с изготвени самооценки от водещите и отговорни институции. Което ще рече, че чиновниците са прехвърляли топката към наследниците си, знаейки за предстоящите кадрови рокади при смяната на централната власт. 

Одитът разкрива също така, че през цялата 2016-а Комитетът за наблюдение на Споразумението за партньорство не е заседавал нито веднъж и така е пропусната  възможността да се обсъдят конкретните причини и рискове за забавяне на изпълнението на предварителните условия. Съответно не са приети и никакви мерки за допълнително ускоряване на процеса. Общо взето, според експертите на Сметната палата,

цари едно неглижиране на задачите

Като основи причини за размотаването се изтъкват множеството структурни и персонални промени, процедурни нарушения при възлагането на обществени поръчки, сложният механизъм на междуведомствено съгласуване, както и че изпълнението на мерките не е започнало още през 2014-а. 

Ако погледнем по-конкретно, единственото неизпълнено до крайния срок общо предварително условие е №7 – "Наличие на статистическа база, необходима, за да се извършват оценки на ефективността и въздействието на програмите". В случая липсват статистически системи и показатели за резултатите на приоритетна ос 5 "Подобряване качеството на атмосферния въздух" от оперативната програма "Околна среда". "Наличието на система от показатели за резултатите е отговорност на Националния статистически институт, съвместно с управляващите органи на оперативните програми", казват одиторите, допълвайки че изпълнението на действията е неефективно. 

Подобно е положението и с общото предварително условие №4 –  "Наличие на мерки за ефективно прилагане на законодателството на ЕС за обществените поръчки в областта на фондовете по общата стратегическа рамка". То се води изпълнено на време, но де факто не е точно така.

Влачили сме го до последния момент

и е докладвано на Еврокомисията на 22 декември 2016-а, след което брюкселските чиновници са ни върнали доклада с препоръки и коментари. По тази причина сме пращали обратно обяснения през март и през юли тази години. И по последни данни все още не сме получили окончателно одобрение за свършената работа.

Колкото до неизпълнените в срок тематични предварителни условия, те са в секторите наука и иновации и транспорт. Първото от тях е "Научни изследвания и иновации", като основният проблем при него е забавеното приемане на Иновационната стратегия за интелигентна специализация (приета е чак на 14 юли тази година). Отговорната институция за нея е Министерството на икономиката , а "съществена причина за неизпълнението е, че изготвените първоначални проекти на стратегии и други документи са били непълни, което е наложило множество промени, корекции и допълнения", казват одиторите.

Друго забавено условие е "Инфраструктура за научни изследвания и иновации". То е от компетенциите на Министерството на образованието и за изпълнението му е трябвало да приемем националната Стратегия за развитие на научните изследвания. Тя обаче е гласувана от Народното събрание едва на 7 юни. 

По-нататък сме се изложили и с "Превенция и управление на риска". Водещо за изпълнението на това условие е Министерството на вътрешните работи, но отговорно за геоложкия риск е било Министерството на регионалното развитие и благоустройството, за риска от наводнения – екоминистерството, а за този от горски пожари – Министерството на земеделието и храните. Още повече ведомства са били ангажирани с изпълнението на изискването за наличие на политика за определяне на цените на водата, която осигурява на потребителите подходящи стимули да използват водните ресурси ефективно. То е докладвано като изпълнено чак на 29 юни 2017-а.

С приетата на 21 юни от Министерския съвет Интегрирана транспортна стратегия до 2030 г. формално са изпълнени и критериите за тематичните предварителни условия "Автомобилен транспорт", "Железопътен транспорт" и "Други видове транспорт, включително и морски пътища и морски транспорт, мултимодални връзки и летищна инфраструктура". 

Малко по друго е положението с тематичното условия за интеграция на ромите. За да се приеме работата за свършена, е необходимо да имаме Система за мониторинг и контрол за изпълнението на Националната стратегия на Република България за интегриране на ромите 2012-2020 година. А такава дори все още не се разработва, след като обществената поръчка за избор на фирма, която да се заеме със задачата, бе прекратена заради чиновническо недоглеждане. Или казано иначе, при обявяването на конкурса може да сме заявили пред Европейската комисия, че имаме напредък, но в действителност сме излъгали, тъй като впоследствие процедурата е пропаднала.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Очаквате ли цените на имотите да се повишат още след влизането ни в еврозоната?

Подкаст