Деветнадесет години, два месеца и десет дни – толкова се е точило едно наказателно дело за документна измама, образувано през 1997 г. в Окръжната следствена служба в Благоевград и продължило в тамошния окръжен съд и в Апелативния съд в София. Приключило е едва през 2016 г. във Върховния касационен съд. От гледна точка на хилядолетната човешка история тези има-няма 20 години може да изглеждат твърде незначителни. Но когато става дума за правосъдие, такова съизмерване е недопустимо. Защото каквото и да се е случвало през всичките тези години, заради безобразното забавяне на правораздаването в този случай сега държавата дължи пари на замесените в тази история – законът позволява пострадалите да получат до 10 000 лв. обезщетение. При това само ако те доброволно приемат сумата за достатъчна и подпишат споразумение с правосъдното министерство. Защото ако откажат, могат да съдят държавата и за повече пари.
Само за първите шест месеца на 2017 г. държавата е изплатила над 300 000 лв. под формата на обезщетения на пострадалите от забавено правосъдие след сключени споразумения. А за периода от юли до септември сумата, отпусната за обезщетения, е 204 400 лева.
Бедата е, че това е само поредната "вноска", която хазната, или по точно казано – всички данъкоплатци, плащат за един муден, неефективен и следователно лишен от всякаква житейска справедливост съдебен процес. Тази финансова тежест е допълнителна, тя е извън издръжката на съдебната власт, която отделно гълта по половин милиард лева годишно, че даже и повече
Още по-лошото е, че въпреки все по-големите суми, които държавата харчи покрай правосъдието си, жалбите срещу затлачени с години съдебни дела не секват. През изминалата седмица Инспекторатът към Висшия съдебен съвет (ИВСС) оповести поредния си тримесечен доклад, от който стана ясно следното: само за периода между 1 юли и 30 септември 2017 г. са постъпили нови 168 искания за обезщетения. От тях 116 са по граждански и по търговски дела, а по наказателни – петдесет и две. Като неоснователни, нередовни или недопустими са били отхвърлени едва двадесет и едно. А почти 80 вече са обявени за основателни и по тях предстои да се плаща или вече е платено.
За пореден път числата сочат един и същ проблем: най-голямо забавяне се допуска по граждански и търговски дела, при това най-често това се случва в софийските съдилища. Не по-различни отпреди са и причините за тези безобразия, които инспекторите от ИВСС сочат и в този доклад. Отново се повтаря констатацията за недобра подготовка за делата и дори – за непознаване на закона от съдиите, заради което се стига до отмяна на решения и до връщане на делата за разглеждане от нови съдебни състави. Говори се и за неспазване на процесуалните срокове, за лоша организация при събирането на доказателствата, което пък води до необосновано отлагане на процесите.
Вярно е, че за същия този период от време през съдилищата са минали десетки хиляди дела, които са разгледани и приключени в срок. И че в своите доклади инспекторатът не брои изключенията от това правило.
Само че какво от това, че става дума за малък процент дела от всички, след като точно те се превръщат в лъжицата катран, която цапа всичко. Нищо не се променя, въпреки уж засилената дисциплинарна взискателност на ВСС в последните години, и независимо от разместването на щатове към по-натоварените съдилища и напук на обществената нетърпимост. Докладите валят един след друг, но и жалбите не спират, а и плащанията по тях не намаляват – средно на тримесечие бавното правосъдие струва на данъкоплатците между 150 000 и 200 000 лева.
Сякаш единствената реална последица е, че и инспекторите, както и ресорните журналисти вече се умориха да пишат едно и също. Пък и каква полза: кучетата си лаят, керванът си върви….
Поредният "мегапровал"
В медиите се появиха твърдения, че рекордно забавеното дело (19 години, два месеца и десет дни), цитирано в доклада на ИВСС, огласен преди седмица, е разследване, започнало през 1997 г. срещу общо 19 души – митничари, данъчни и собственици на фирми, сред които и бизнесдамата Ваня Червенкова. През 2016 г.одина обаче "мегапроцесът" е приключи с пълно фиаско за прокуратурата – всички замесени, които въобще стигнаха до подсъдимата скамейка с обвинения за фиктивни сделки за износ на стоки и машини, накрая бяха оправдани. Официално потвърждение дали действително става дума точно за този "мегапровал" на прокуратурата така и не бе получено.
Какво казват за процеса инспекторите? Те описват случая така: става дума за обвинение, че е искано възстановяване на ДДС в особено големи размери чрез използване на документи с невярно съдържание. Подсъдимите са 19 (точно по искане на един от тях е правена проверката по случая), а свидетелите по делото са над шестдесет.
Разследването е продължило шест години и два месеца. Пет пъти е било връщано от прокурора за извършване на допълнителни процесуално-следствени действия или за отстраняване на допуснати нарушения на процесуалните правила. При третото връщане (през април 2003 г.), прокурорът е поискал в 10-дневен срок да му бъде представен следствено-оперативен план за провеждане и завършване на предварителното производство. Но явно не го е получил, след като четири месеца по-късно водещият делото следовател е бил отстранен от разследването, а следственото дело е иззето и предадено за разследване на директора на Окръжната следствена служба в Благоевград.
Само че бедите по това дело съвсем не свършват дотук, те продължават и в съда, когато през 2004 г. най-сетне разследването все пак стига до него.
Във фазата на съдебното производство също са допуснати забавяния, констатират инспекторите. Само пред първата съдебна инстанция (Окръжен съд – Благоевград) делото се е точило пет години, десет месеца и 28 дни. Прочетената присъда пък впоследствие е изцяло отменена от Апелативния съд в София и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав – с две думи, започнало е отначало. Внезапно (чак през 2011 г.), съдебното производство пред Окръжен съд – Благоевград е прекратено и делото е изпратено за разглеждане в Софийския окръжен съд. Мотивът е, че престъплението е започнало в района на един съд, а е продължило в района на друг, и в крайна сметка делото е подсъдно на съда, в чийто район престъплението е довършено – т.е. на Софийския съд.
След две години, два месеца и 18 дни и след общо 11 насрочени заседания СОС за втори път приключва делото като първа инстанция. Но и тук инспекторите откриват гаф: мотивите на постановената присъда са изготвени четири месеца след законовия едномесечен срок. На свой ред и второинстанционният Апелативен съд в София също се замотал – неговото решение било постановено девет месеца след срока.
И така – с общи усилия на институциите делото се превърнало в рекордьор – с повече от 19 години "стаж" по инстанциите.
