И двата законопроекта за борба с корупцията – този на правителството и "алтернативният" на БСП, еднакво не струват. И дори нещо повече – и двата дават възможности за злоупотреба, разчистване на политически сметки и драстично погазване на правата на гражданите, макар и под благовиден предлог, че се бори рушветчийството.
Това е изводът, който логично следва от становищата на Висшия адвокатски съвет. С тях се прави безжалостна дисекция на "антикорупционните" идеи както от властта, така и на опозицията. Разликата е само в това, че проектът на БСП вече е история. На 25 октомври тази година депутатите го отхвърлиха на първо четене в пленарната зала. През парламентарната "цедка" мина само единият от законопроектите: този на ГЕРБ.
Да припомним какви са основните "жалони" в проекта на правителството: създаване на единен антикорупционен орган, под чиято "шапка" да се обединят няколко досега съществуващи институции с повече от спорна ефективност – БОРКОР, антикорупционните отдели в ДАНС и Сметната палата, както и комисиите за отнемане на незаконно имущество и за борба с конфликта на интереси. Проектозаконът буквално "компилира" действащата правна уредба, по която работят сега тези ведомства, с незначителни изменения. И съвместява в една служба превенцията срещу корупцията, установяването и преследването й, както и отнемането на благата от това нарушение на закона.
"Комплексната оценка е, че във всички части на новата правна регулация проектът влошава съществуващото правно положение", казват обаче адвокатите. И апелират за "много задълбочена преценка за конституциосъобразност" на проектозакона. Защото според тях той противоречи "по концепция" на основния закон в държавата. А и не само на него – противоречи и на международни и европейски правни стандарти, както и на основни принципи на правото по Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи. Освен това проектът на ГЕРБ "противоречи пряко и на Директива 2014/42/ЕС на Европейския парламент и Съвета, чието транспониране прави опит да прокламира в мотивите си", казват адвокатите.
Безспорно най-съществената критики са свързани с отнемането на "корупционното" имущество. Според адвокатите в тази си част законът гази конституцията заради засягането на правото на свободна стопанска инициатива и правото на собственост заради въвеждането на неподлежащи на съдебен контрол административни актове, а дори и заради нарушения баланс и независимост на различните власти: "В противоречие с принципа на разделение на властите административният орган ще извършва преценка за наличие на данни за престъпление, което е правомощие само на орган на съдебната власт. В същото време е предоставена законодателна власт на директора на Комисията, който може да утвърждава образци на всички декларации, които се дават по закон. Своеобразен рекорд е правото на Комисията да задължава с методически указания органите на съдебната власт по приложение на закона, както и да осъществява "антикорупционната политика" на държавата, като съгласува или не съгласува законопроекти…", изброяват защитниците.
Според тях проектът прави опит да създаде основание за отнемане в полза на държавата на конкретно чуждо имущество "под предлог, че то не е придобито по законен начин и със законни средства (без да се дефинира кои начини и средства за законни и незаконни)". Тази част от законопроекта представлява "неприкрит опит на държавата да спечели служебна победа при съдебните процеси за отнемане на незаконното имущество" чрез въвеждането на многобройни доказателствени презумпции и фикции. Като в същото време се вижда "пълното безразличие на законодателя към въпроса какъв е действителният източник на придобиване на това имущество и установяването на неговия законен или незаконен характер", казват адвокатите. Според тях в цялата административна фаза на производството по отнемане на "незаконно придобито имущество" липсва задължение на длъжностните лица да установят източниците на придобиване, съответно да правят оценка на техния законен или незаконен характер. Такова задължение комисията няма и при съдебната фаза, в която грижата за установяване на източниците на придобиване и техния законен характер е прехвърлена на ответниците в производството.
Проектът противоречи и на Конвенцията за правата на човека, защото "създава възможност за експроприиране на имущество, придобито по законен ред от лица, които не са осъдени или обвинени за извършване на престъпления или правонарушения". Освен това се нарушават принципите на правовата държава чрез въвеждане на санкция с обратна сила и със задна дата, създава неясни правни норми, които могат да бъдат превратно и разширително тълкувани, създава презумпция за незаконност на имуществото, с която обръща доказателствената тежест за всички участници в процеса, а не само за проверяваното лице, въвежда ограничения за правото на защита на ответниците в съдебните производства по отнемане на незаконно имущество, които не са съществували към момента на придобиване на имуществото, въвежда административна процедура, която не подлежи на съдебен контрол, ограничава процесуални права и възможности за доказване законността на имуществото, а като за капак: въвежда имунитет за имуществена отговорност на длъжностни лица от администрацията за вредите, причинени от тях при изпълнение на службата.
Антикорупционният проект на ГЕРБ съдържа множество непреодолими вътрешни противоречия, продължават адвокатите и сочат, че се прави опит – "в разрез с конституцията, законите на страната и принципите на правовата държава, да се институционализира безконтролна и безотговорна власт" на един административен орган, като упражняването на тази безконтролна власт "поставя под заплаха от непоправимо и невъзстановимо увреждане на личните и имуществените интереси на практически неограничен кръг лица".
Практически е осуетена възможността засегнатите лица да се явят пред независим съд, защото съдът е обвързан от необорими и оборими доказателствени презумпции, изключващи възможността съдът (в рамките на предсъдебната фаза и на фазата по налагане на обезпечителни мерки) да изпълнява самостоятелна правораздавателна компетентност, сочат адвокатите. И добавят: създава се "практически неизчерпаем източник за неоснователно обогатяване на държава, която съзнателно не поддържа работеща защитна система срещу престъпления и правонарушения, като по този начин генерира при пряката си дейност благодатни условия за "придобиване на незаконно имущество".
Адвокатите приемат за неудачни и начинът, по който се предлага да бъде създаден новият антикорупционен орган, както и неговият статут: "Избраният начин на конституиране – избор от Народното събрание, поради порочните практики на избор на членове на всякакви органи (задкулисно и предварително разпределение на места и персони между парламентарно представените партии) няма да доведе до независимост на комисията", категорични са защитниците. И предлагат вариант: членовете на комисията да се избират не само от Народното събрание, а от трите власти – законодателна, изпълнителна и съдебна, за да се даде по-голяма "вероятност за независимост". Освен това според тях новият орган трябва да се състои предимно от юристи – доколкото дейността на органа ще изисква точно такива познания.
Любопитна е и оценката, която дават защитниците на работата на досегашната Комисията за отнемане на незаконно имущество (КОНПИ), на която се разчита да се превърне в "гръбнак" на новата мегаструктура за борба с корупцията: "Опитите да се представя КОНПИ като пример и панацея за борбата с корупцията може да заблуди за кратко Европейската комисия. Но всъщност тя е напълно нефункционален орган, който е пречка за приложение на закона – независимо от всички изменения и поправки, направени в него. Дейността, решенията и резултатите от действията на КОНПИ следва да бъдат обект на една детайлна ревизия, която ще констатира верността на твърдението ни, че тя е лишен от основание да съществува орган – икономическо, юридическо или политическо. Непрекъснатото погрешно тълкуване и прилагане на закона от нейните служители, наложено като стил и масова практика още при действието на стария закон за отнемане на имущество, продължава и при действието на новия закон. Като най-съществен е проблемът с ползваната от тях незаконосъобразна методика за определяне на имущественото несъответствие. В частта за отнемане на имуществото настоящият законопроект представлява опит за законодателно заобикаляне или преодоляване на тълкуването на ВКС чрез въвеждане на обвързваща съда презумпция за незаконност на всяко имуществото, което определени лица (проверяваните и третите лица – ответници) притежават. Същевременно определянето на това спрямо кои лица ще се прилага законът се осъществява в неконтролируема по съдебен ред административна процедура", казват адвокатите.
Становищата на Висшия адвокатски съвет бяха на вниманието на депутатите, преди те да влязат в пленарната зала и да гласуват проектите. Но народните избраници са известни с това, че по правило не обичат да четат – или поне мнозинството от тях. И още повече не приемат някой да им дава акъл…
И проектът на БСП бил с много пара, но в свирката
За успокоение на управляващите, ще цитираме и част от становището на ВАдС за вече отхвърления антикорупционен закон за БСП:
"Всички въпроси за начина на конституиране, статута и органите на антикорупционния орган, извън тези за гарантиране на неговата независимост, са по-скоро технически и затова второстепенни. Законопроектът не съдържа никакви инструменти или средства за гарантиране на независимостта на агенцията и председателя й. Формално назначаването от президента представлява опит за извеждане от пряка политическа зависимост. Но по-същественото е правомощието на президента да прекрати правоотношението при наличието на определени основания, упражняването на което не подлежи на съдебен или друг контрол.
Не представлява гаранция за независимост и изборът на тримата заместник-председатели с квалифицирано мнозинство от Народното събрание, с оглед отношението на обществото към начина, по който са избирани досега. При създаването на такава агенция рискът от попадането й под политическо влияние и последиците от това, според нас, би бил по-голям от ползите, които тя би принесла на обществото…"
