Американският президент Доналд Тръмп номинира Джеръм (Джей) Пауъл за шефското място на Федералния резерв, обявиха от Белия дом.
Преди да стане стопанин на Белия дом, Доналд Тръмп мразеше ниските лихви. И твърдеше, че налагането им от Федералния резерв помпа рисков икономически балон. След избора му за президент на Щатите обаче Тръмп направи рязък завой. И в интервю за "Уолстрийт джърнъл" през април (около три месеца след като пое управлението на най-голямата икономика в света) сподели: "Ако трябва да бъда честен, аз наистина харесвам политиката на ниски лихви".
Тази любов, очевидно, е изиграла ролята си и когато е избрал наследник на председателя на Федералния резерв Джанет Йелън, чийто мандат изтича на 3 февруари 2018-а. Това е Джеръм (Джей) Пауъл, член на борда на системата от централни банки на САЩ. Кандидатурата му бе обявена на 2 ноември.
Номинацията обаче изпраща и силен сигнал към инвеститорите, че Тръмп подкрепя приемствеността в политиката на централната банка и на пазарите. И което е по-важно – че екипът от Белия дом, натоварен да намери най-подходящия шеф на Федералния резерв, е търсил лидери, готови да отменят или да облекчат някои финансови регулации, въведени след кризата от 2008-а. Защото Пауъл е бивш управителен директор на фирмата за частни капитали "Карлайл груп" – един от най-големите инвестиционни фондове, управляващ активи за над 147 млрд. долара. В различно време членове на неговия борд на директорите са били американските президенти Джордж Буш-старши и синът му Джордж Буш-младши, бившият заместник-директор на ЦРУ и министър на отбраната на САЩ Франк Карлучи.
Повечето предшественици на Тръмп предпочитаха да запазват статуквото в централната банка, като преизбираха действащия й председател. Последният президент, който смени шефа на Федералния резерв още по времето на първия му мандат, е Джими Картър. Той замени тогавашния банков председател Артър Бърнс с Джордж Уйлям Милър (през 1978-а) и впоследствие – с Пол Волкър през 1979-а.
Седемдесет и една годишната Йелън – освен че е първата жена на кормилото на щатската централна банка, ще е и първият й гуверньор от 1979-а насам, който няма да получи втори мандат.
Решението на Тръмп да номинира Пауъл слага точка на продължилото с месеци търсене на подходяща кандидатура за шеф на Федералния резерв. Сред претендентите, редом с опцията за преизбирането на госпожа Йелън, бяха и външни за системата кандидати като директорът на националния съвет по икономика – Гари Кон, икономистът от университета в Станфорд Джон Тейлър и бившият член на борда на щатската централна банка – Кевин Уорш.
"Уолстрийт джърнъл" пък още на 1 ноември пръв разпространи в аванс новината, че Тръмп се е спрял на Пауъл. Журналистите на американския финансов всекидневник посочиха, че президентът е разговарял с Пауъл на 31 октомври, като се позоваха на добре информиран източник.
Републиканецът Джей Пауъл е възможно най-безпроблемният и приемлив кандидат за ръководител на Федералния резерв. Той е определен за член на банковия борд през 2012-а от тогавашния президент демократ Барак Обама. Просто защото си бе извоювал репутацията на прагматичен паричен стратег, който не робува на идеологии. Оттогава, въпреки че не играеше водеща роля при формулирането и обяснението на монетарната политика на банката, той подкрепяше неотклонно предпазливия подход на госпожа Йелън при изтеглянето на финансовите стимули за щатското стопанство и за за повишението на лихвите.
Ако бъде утвърден от Сената, 64-годишният бивш управителен директор на "Карлайл груп" и бивш заместник-секретар на щатското финансово министерство (при президента Джордж Буш) ще наследи Йелън точно когато дамата започна да редуцира раздутия до 4.5 трлн. щ. долара баланс на Федералния резерв и след като от края на 2015-а увеличи на четири порции лихвите. Стопанството на страната кара деветата си година на икономически растеж, а безработицата спадна до най-ниската си стойност за последните 16 години. Оттук нататък ще е отговорност на Пауъл да съхрани тези постижения на предшествениците си, но при президент с предпочитания към по-бързо увеличение на БВП и в условията на ниски лихвени проценти.
Бъдещият банков шеф ще трябва да съблюдава деликатен баланс в бъдещата си лихвена политика. Ако качва прекалено бързо лихвите, той рискува да спре икономическата експанзия и възхода на фондови борси, който допада толкова много на Тръмп. Ако пък пипа прекалено бавно и допусне прегряване на икономиката, това може да качи цената на живота, да надцени активите и да посее съмнения сред инвеститорите за способността на Федералния резерв да се пребори с инфлацията. Правилният баланс ще изисква гъвкавост, независимост от политически натиск и задълбочени познания за начина, по който се променя стопанството и американския пазар на труда.
Пауъл, който е с юридическо образование обаче ще е първият председател на щатската централна банка от времето на Волкър насам без докторат по икономика. И ще трябва да работи в борда на Федералния резерв с повече от 300 доктори по икономика. С тях трябва да реши как да отговори на инфлацията, която паричните стратези определят като прекалено ниска и на акциите, и на другите активи, смятани за прекалено скъпи.
Все пак не трябва да се забравя, че по-голямата част от кариерата на Пауъл е преминала извън правителството във финансовия сектор – първоначално в инвестиционната банка "Дилън Рийд енд ко.", а впоследствие в "Карлайл груп". А в борда на Федералния резерв отговаря за доста неблагодарни области, като например за надзора на системата за финансови разплащания и за преструктурирането на манипулирания LIBOR. Във финансовата си декларация за 2016-а Пауъл е посочил активи за 55 млн. щ. долара.
По оценка на един от основателите на "Карлайл груп" – Дейвид Рубинстейн, "… Джей има опит и в бизнеса и в правителството, както и юридическо образование…Което е рядка комбинация".
Самият Пауъл пък смята, че нормализирането на щатската парична политика е ставало постепенно и трябва да остане така, докато щатското стопанство се развива според очакванията. Редуцирането на баланса на Федералния резерв също трябва да е на малки порции. Инфлацията е малко под целевото равнище, което е някаква мистерия. Икономиката ще продължи да расте с около 2% годишно, а безработицата ще намалее още малко и известно време ще се задържи ниска.
Джеръм Пауъл е роден през 1953 г. във Вашингтон. През 1975 г. получава бакалавърска степен по политически науки от Принстънския университет. През 1975-1976 г. е асистент на сенатор Ричард Швейкер от Пенсилвания, който проведе неуспешна кампания за вицепрезидент на САЩ с Роналд Рейгън по време на първичните избори през 1976 г. Пауъл получава докторска степен по право от Джорджтаунския университет през 1979 г., където е главен редактор на Georgetown Law Journal.
Той е женен за Елиса Леонард, с която живеят в Мериленд и имат 3 деца. Според декларираните от него доходи, той е най-богатият член на Управителния съвет на Федералния резерв. Участвал е в управителните съвети на благотворителни и образователни институции. През 2008 г. Пауъл участва с $ 30,800 в предизборната кампания на Джон Маккейн.
