Народното събрание одобри на 2 ноември на първо четене законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Комисията за финансов надзор. Новите текстове получиха подкрепата на 100 народни представители, 40 се въздържаха, а 22-ма гласуваха "против".
В случай, че законопроектът бъде приет и на второ четене в парламента, КФН ще бъде напълно финансово осигурена и вече ще е независима от държавния бюджет. Към момента комисията е на бюджетна издръжка – за тази година хазната е заделила за нея 4.75 млн. лева.
Тези средства обаче не са достатъчни, за да подсигурят ефективното изпълнение на надзорните функции на комисията, която по закон регулира застрахователи, пенсионни дружества, инвестиционни посредници и рейтингови агенции.
Регулаторът изпитва остър недостиг на ключови специалисти, сред които актюери, аналитици и статистици. По принцип това са високоплатени експерти, които на КФН не може да си позволи да привлече с бюджета, с който разполага към момента, тъй като те предпочитат значително по-високото заплащане, което им предлагат например в някои частни компании.
В този контекст – новите текстове на норматива постановяват заплатите на служителите на КФН да не са по-ниски от възнагражденията на хората, работещи на сходни длъжности в поднадзорните на комисията лица.
Според депутата от БСП Румен Гечев обаче служителите на КФН трябва да имат висше икономическо или юридическо образование, и то минимум на равнище магистър.
"Не сме съгласни в Комисията да работят хора, които са завършили други специалности", посочи Гечев. Той добави, че това е причината левицата да се въздържи от гласуване и да настоява за промени между първото и второто четене на законопроекта.
Освен служители на КФН й липсва и единна информационна система за приемане, обработка, съхраняване и анализ на данните, които комисията получава от надзираваните от нея лица. Това също възпрепятства ефективното осъществяване на надзора.
Преминаването към самоиздръжка е обосновавано и с факта, че пряката зависимост на КФН от държавния бюджет се разминава с европейските правила, според които подобни регулаторни органи трябва да са самостоятелни и независими от останалите структури на властта. Този подход е възприет в редица държави, сред които е и Германия. Проучване, направено от КФН показало, че 17 от 24 подобни на нея институции в европейски държави се финансират изцяло чрез такси, събрани от поднадзорните лица.
Всички тези факти бяха отразени в доклада на Световната банка и на МВФ по оценката, която те направиха на КФН в рамките на програмата FSAP. Освен всичко друго в този доклад бе посочено, че трябва да бъде създаден законов механизъм, който да позволи на КФН да се финансира чрез такси, които събира от застрахователите, от пенсионните дружества и от инвестиционните посредници за надзорните услуги, които им предоставя. Изрично бе посочено, че акцентът в приходите трябва да са именно таксите за надзорни услуги – например одобрения за одитори, проверка на текущите и годишни баланси и отчети, и съответствието на показателите за капитал или на тези за размера на техническите резерви или на правилата за количествени ограничения за инвестициите, а не върху таксите, събирани от санкции и от други наказания. Аргументите в доклада на МВФ и Световната банка бяха, че поставянето на акцента върху таксите за надзорни услуги ще повиши капацитета на КФН като контролен, а не като репресивен орган за регулиране на бизнеса. Казано иначе – не бива да се допуска налагането на наказания да се превърне в самоцел за попълване на бюджета на КФН.
Така, за да осигури финансовата си независимост, още през миналата година КФН подготви промени в закона, уреждащ нейната дейност. Но тъй като комисията няма право на законодателна инициатива, той бе представен за обществено обсъждане и за одобрение от Министерството на финансите. И това стана едва в средата на 2017-а, защото финансовото ведомство и правителството сметнаха, че преди него трябва да реагират на други свои приоритети.
