Еврото почти не се отлепи от 1.16 щ. долара през последните пет работни дни. След кратко поскъпване до около 1.1660 щ. долара, дължащо се и на номинацията на Джей Пауъл като следващия председател на Федералния резерв, единната европейска валута пое надолу под натиска на политическите главоболия на Стария континент и в очакване на сериозни данъчни промени отвъд Атлантика. В късната следобедна търговия на 8 ноември еврото се разменяше срещу 1.1584 щ. долара.
Публикуваните фундаментални показатели на еврорегиона бяха прилични.
Заводските поръчки към германските производители са се увеличили неочаквано и това е за втори пореден месец през септември, което потвърждава стабилния подем на германското стопанство. Коригираните съобразно инфлацията и сезонните колебания заявки са нараснали с 1% след 4.1% ръст през август. Търсенето на промишлени стоки, произведени в Германия, се е повишило с 9.5% на годишна база през септември. Основен двигател на подема е 14.1-процентният скок на потреблението на германски инвестиционни стоки от 19-те страни членки на еврозоната. Докато поръчките от местните потребители са намалели с 0.1% спрямо август.
Испанският сектор на услугите пък стана жертва на вълненията около Каталуния. Индексът, следящ активността в бранша, се е понижил през октомври с 2.1 пункта (най-значимо за последните повече от две години) – до 54.6 точки. И макар че е над 50 пункта, което е белег за растеж, числото е най-слабото от януари насам. Каталуния дава 20% принос за БВП на Испания и по оценка на експерти кризата може да отнеме 0.2% от растежа на страната през четвъртото тримесечие.
Подемът на инфлацията в балтийските републики пък вече започва да тежи на растежа там. В Литва септемврийската й стойност е била 4.8% – три пъти над средната за еврорегиона. В резултат, БВП на страната е нараснал с 3.1% годишно през третото тримесечие, отчитайки първото си забавяне от година насам. Растящите потребителски цени в трите републики край Балтийско море, които използват еврото, извикват мрачните спомени от икономическия крах през 2008-а и повдигат сериозния въпрос доколко подходяща за всички страни – членки на блока на еврото, е супер щедрата парична политика на Европейската централна банка.
Въпреки че се вижда краят на ерата на лесните пари, след заявките на Федералния резерв да започне да изтегля монетарните стимули за националните стопанства, икономисти на "Нордеа банк" смятат, че мандатът на Марио Драги на кормилото на ЕЦБ ще приключи без нито едно лихвено увеличение. Експертите прогнозират, че европейските централни банкери няма да дигнат нито една от ключовите лихви до декември 2019-а, макар че преди време предвиждаха лихвен ръст през първото тримесечие на същата година. Драги трябва да се оттегли от шефското място в ЕЦБ в края на октомври 2019-а. Италианецът е начело на институцията от 2011-а.
У нас
Междубанковият валутен пазар през последните три работни дни на миналата седмица и в първите два на тази беше сравнително активен. Средният дневен валутен оборот достигна 1766 млн. Евро (3454 млн. лв.) с 1% дял на щатския долар от купената и продадена валута.
