На 14 ноември Софийският апелативен съд трябва да реши ще пусне ли на свобода Йоан Матев – обвинен за убийството на 15-годишно момче в Борисовата градина. При това под силен "обществен натиск" и негодувание, които избиха след като миналата седмица Софийският градски съд определи, че той трябва да напусне ареста. С мотива, че е изтекъл максималният според закона 8-месечен срок, в който Матев може да бъде задържан като обвиняем по досъдебно производство.
Да припомним историята: 15-годишния ученик Георги Игнатов бе открит наръган с нож и мъртъв в Борисовата градина на 2 юни 2015 година. След това месеци наред по всички телевизии се въртяха кадри от видеокамери, на които се виждаше бягащо момче. Предполагаше се, че това е възможният извършител на убийството. Две години по-късно Йоан бе задържан и обвинен за престъплението – той е в ареста от 22 февруари 2017 година.
Определението, с което СГС реши да освободи Йоан от ареста, очаквано предизвика бурна обществена реакция. От която обаче стана ясно, че хората въобще не разбират какво се случва и защо. Но пък и никой не се напъна да им обяснява.
Така например мнозина не разбраха защо съдът все още третира Йоан Матев като непълнолетен, след като той вече е навършил 19 години. А това е принципно положение, което съществува в наказателния ни закон от десетилетия: извършителите на престъпленията, независимо какви са те, се третират според възрастта, на която са били към момента на извършване на деянието. Ако престъплението е извършено от дете, което не е навършило 14 години, то въобще няма да бъде съдено, защото не може да носи наказателна отговорност. А ако става дума за непълнолетен, той може да носи отговорност, но под условие: само ако се установи, че той е разбирал свойството и значението на стореното и е можел да ръководи собствените си постъпки. Той ще бъде третиран като непълнолетен независимо от това колко години ще се точи процесът.
А за непълнолетните обвиняеми Наказателният кодекс и НПК предвиждат особени и твърде различни правила, в сравнение с тези за възрастните. На тях задължително им се назначава адвокат, те се явяват пред съд в специален състав – със съдебни заседатели, при това с педагогически професии. Различни и чувствително по-ниски са и наказанията, които могат да им бъдат налагани. Различни са възможностите им за освобождаване от наказание. Различни са и мерките за неотклонение. Накратко: всяка възможна репресия на държавата срещу непълнолетните е смекчена. По една-единствена причина: целта е те да бъдат на първо място превъзпитани и върнати обратно в "нормалния живот", а не смазани с цялата строгост на закона. Това е другата особеност в случая, която никой не обясни на хората.
Да видим как тези принципни положения "сработиха" по делото срещу Йоан Матев. Според Наказателния кодекс, задържането под стража в досъдебното производство "не може да продължи повече от осем месеца, ако лицето е привлечено като обвиняем за тежко умишлено престъпление", а това значи за престъпление, което се наказва с над 5 години лишаване от свобода. А ако обвинението е за престъпление, за което законът предвижда "наказание не по-малко от петнадесет години лишаване от свобода или друго по-тежко наказание", арестът може да трае максимум година и половина. Във всички останали случаи задържането под стража е до два месеца. В тези срокове прокуратурата просто трябва да внесе в съда обвинителен акт, ако иска да задържи съответния обвиняем зад решетки.
Йоан Матев безспорно е обвинен в тежко умишлено престъпление – за умишлено убийство.. И на пръв поглед изглежда, че има още много време за престой в ареста, докато "навърти" година и шест месеца, защото наказанията в чл. 116 от НК са до 20 години или доживотен затвор.
Точно тук стигаме до особените правила за непълнолетните и различните им, "редуцирани" по закон наказания. Защото ако бъде признат за виновен, Йоан би получил като непълнолетен далеч по-ниско наказание от това, което се предвижда за "големите" – той няма да бъде наказан с 20 години затвор, а с между 5 и 12 години лишаване от свобода.
При това положение максималният срок, в който той може да бъде държан в ареста, автоматично "пада" на 8 месеца – точно това приема СГС, когато решава, че максималният срок за задържането на Йоан вече е изтекъл.
Прокуратурата обаче обяви че ще обжалва това решение. Защото според нея, "редукцията" на наказанията за непълнолетните важи за присъдите, а не за мерките за принуда. Защото прилагането й при преценката колко максимално може да бъде продължителността на ареста на непълнолетен, не е изрично записано в закона.
С две думи: стигна се до поредния "разлом" между юристите при тълкуването на закона. При това разногласията са не само между прокурорите и съдиите, а и между самите съдии. В резултат на това се оказа, че по едни и същи казуси те се произнасят различно в различните апелативни райони в страната.
Така например, точно обратното на практиката в СГС, мислят в Апелативния съд в Пловдив. Един пример по аналогичен казус: обвинен за убийство непълнолетен, който иска да го пуснат от ареста. На 15 юли 2014 година Пловдивският апелативен съд, в състав он съдиите станислав георгиев, севдалин божиков и магдалина иванова, решава, че обвиняумият трябва да стои в ареста не максимум до 8 месецеа, а двоно повече – година и половина. "Неоснователно е направеното от защитата възражение, че в случая е изтекъл осеммесечният срок по чл.63, ал.4 НПК, в който може да продължи мярката за неотклонение „задържане под стража”. За престъплението, за което непълнолетният И. Г. е привлечен в качеството на обвиняем, се предвижда наказание от 15 до 20 години лишаване от свобода, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна. Съгласно правилото на чл.63, ал.2, т.1 НК, в случая, наказанието, което може да му бъде наложено, е от 5 до 12 години лишаване от свобода. Посочената разпоредба обаче не е част от правната квалификация на инкриминираното деяние. Редукцията по чл.63 НК се извършва при определяне на наказанието, при разглеждане на делото по същество. Следователно, с оглед наказанието, предвидено в особената част на закона за извършеното от обвиняемият Г. престъпление, срокът на мярката за неотклонение „задържане под стража” спрямо него по чл.63, ал.4 пр.2 НПК е една година и шест месеца. Този срок към момента не е изтекъл, като продължителността на задържането не противоречи и на изискванията на чл.6 ЕКЗПЧОС".
Какво ще реши САС предстои да видим. Но фактът си е факт – съществуват различни апелативни райони с разрлични решения по един и същи въпрос. А това означава, че ВКС трябва спешно да се намеси, за да уеднакви"регионалната" съдебна практика.Само че делата по мерките за неотклонение не стигат до ВКС – за тях писледните инстанции са Окръжен/Градски/ и Апелативен съд.
Другият начин, по който може да се стигне до общозадължително тълкуване на закона е чрез сезиране от Главния прокурор. Но Сотир Цацаров не го е направил прави – поне досега.
А има и още нещо: до всичките тези спорове въобще нямаше да се стигне, ако за тези осем месеца прокуратурата беше приключила разследването срещу Йоан Матев. Вярно, държавното обвинение се ожали, че адвокатите на обвиняемия са направили всичко възможно да препятстват и да бавят действията й по разследването. Но ако прокуратурата не е в съсотяние да се справи с такъв "проблем" при все услугите на цялата държавна репресивна мощ, с които разполага плюс все по-удобното за държавното обвинение законодателство, с което я подсигуряват срещу "зловредните" действия на защитата – значи просто проблемът е друг. И той не се решава с декларации, а с уволнения.
