Да наречеш своите сънародници, своите избиратели „дебилни” е чутовен гаф и нищо по-малко от бърза оставка не би могло да го компенсира. Разбира се, че антисемитският надпис трябва да бъде осъден. Но такива има множество, институциите никога не им реагират и г-н Иво Христов, нито като публичен говорител, нито като депутат, никога не е проявявал някаква чувствителност по темата. Целият патос е не заради надписа, а понеже е върху Паметника на съветската армия. Това написа лидерът на "Да, България" и бивш правосъден министър Христо Иванов на страницата си във Фейсбук. Повод за коментара е изказване на депутата от БСП Иво Христов, че 80% от българския народ са дебили, а всъщност Червената армия е спасила българските евреи.
Изгледах цялото видео и следя публичните изяви на г-н Христов и това не е просто „изваден от контекста” „художествен похват”. Това е системна част от мирогледа му. Има съществена разлика между това да си загрижен за състоянието на хората и да се опияняваш в дугинска апокалиптична сектанщина на техен гръб. Точно защото хората у нас продължават да бъдат тъпкани, грабени, страхувани, да бъдат обричани на материална и мирогледна нищета, да им се отказва всякакво бъдеще и индивидуално и колективно достойнство, не може да им се говори с подобно дехуманизиращо презрение. Това отношение следва не от загриженост за хората, а от апологетиката на Сталинския режим и човешката цена за неговите „постижения“, която г-н Христов споделя в същото си излияние.Той се изживява като интелектуален кръстоносец в една измислена културна война на „руския мир“ и някакви транс-национални фантазми. В деня на октомврийския преврат, би трябвало да си помним каква цена се плаща от обществото, когато то попадне под влияние на подобни интелектуални възпаления. Вместо да замазва, г-н Христов би трябвало да е честен със себе си и да оцени, че с подобно отношение към околните и себе си, с подобен стил на мислене, човек просто не става народен представител. А г-жа Нинова трябва да обясни на обществото дали това е лицето на новата генерация в БСП – открито про-путинско, демонстративно носталгично по времената на Живков, опияняващо се от фигури като Сталин, третиращо съюзниците ни в ЕС и НАТО като част от някакъв пъклен апокалиптичен заговор срещу нас самите.
