На 14 ноември еврото преодоля ключовото техническо ниво на съпротива от 1.1734 щ. долара и затвърди и разшири подема си, а на следващия ден скочи до 1.1860 щ. долара. Доларовият индекс, отчитащ цената на зелените пари към основните му конкуренти, пък се понижи до 93.553 пункта. Причината бе оптимизмът на инвеститорите за перспективата пред единната европейска валута и растящите съмнения за въвеждането в действие на данъчния план на щатската администрация.
Впоследствие американската парична единица компенсира част от загубите си след огласяването на изненадващо силни данни за продажбите на дребно в Щатите през миналия месец и за ръст на инфлацията, които "циментираха" очакванията за лихвено увеличение отвъд Атлантика през декември. Еврото слезе под 1.18 щ. долара в сутрешните часове на търговията в Америка на 15 ноември, а доларовият индекс се повиши до 93.748 пункта.
Икономическият ръст на еврозоната от 2.5% на годишна база е надхвърлил щатския през третото тримесечие. Което окуражи инвеститорите да подновят покупките на рискови активи от региона и се потвърждава от интензивния приток на задгранични капитали в тях.
Висока оценка на европейците даде и Международният валутен фонд. В огласената на 13 ноември прогноза за икономическата перспектива в региона експертите на международния кредитор обявиха 2.4% ръст на БВП на блока на еврото през тази година след 1.7% през миналата. И подчертаха, че световното стопанство трябва да благодари на силния европейски подем за подобряващата се глобална икономическа конюнктура. Засиленото потребление на Стария континент стимулира и глобалната търговия. По данни на МВФ приносът на еврозоната за растежа на световния внос на стоки през 2016-2017-а е съизмерим с комбинирания дял на Китай и Щатите.
Еврорегионът се възползва от годините на безпрецедентни монетарни стимули, които помогнаха за намалението на безработицата и за стимулирането на частното потребление. МВФ обаче предупреди, че "стабилността на подема остава под въпрос" в дългосрочен план заради отрицателните демографски тенденции и по-ниската производителност на труда. Инфлационният натиск също не е достигнал целевото си равнище, което, според експертите на фонда, налага провеждането на по-щедра парична политика за по-продължителен период от време.
Всъщност, точно такива са намеренията и на европейските централни банкери, които- въпреки че ще намалят наполовина количествата на купените активи по програмата за парично стимулиране на стопанството от януари 2018-а, ще удължат срока й на действие до края на септември. След което – по някое време, ще започнат да качват и лихвите.
У нас
междубанковият валутен пазар през последните три работни дни на миналата седмица и първите два на тази беше активен. Средният дневен валутен оборот достигна 1797 млн. евро (3514 млн. лева). Сделките в щатски долари имаха 1.3% дял от купената и продадена валута.
