Законосъобразен съдебен акт или поръчков удар срещу братя Домусчиеви е решението на Върховния касационен съд (ВКС), с което беше ревизиран арбитражният спор по приватизационната сделка за "Параходство Български морски флот" ЕАД? Вероятно и двете, но, за разлика от второто, което предполагаме с оглед на особеностите на българския политически пейзаж, първото е очевидно. Съдът си свърши работата, а дали Домусчиеви са предупредени, вразумени или притиснати ще стане ясно по-късно.
Корабната компания беше раздържавена през 2008 г. (70% от акциите срещу 440 млн. лв.) в полза на германско-българския консорциум "Кей Джи маритайм шипинг" АД. Купувачът пое търговски флот с общ тонаж на търговски кораби 1.4 млн. дедуейт, който трябваше да е 1.3 млн. дедуейт 10 години по-късно. С изтичането на същия срок средносписъчният плавателен състав трябва да е 2360 души, а направените инвестиции да са в размер на 779.9 млн. лв. в кораби с цел обновяване на флота. Неизпълнението на тези клаузи е обвързано с неустойки, чието плащане холдингът "Адванс пропъртис" на братя Домусчиеви (придобил участието на германските си партньори в капитала на "Кей Джи маритайм шипинг" още през 2013 г.) опита да избегне.
Приватизационният договор съдържа арбитражна клауза за разрешаване на споровете по него пред Арбитражния съд при Българската търговско-промишлена палата. Въз основа на нея собственикът на параходството завежда арбитражно дело с искане за ревизия на ключовия ангажимент за тонажа на флота. "Кей Джи маритайм шипинг" поиска клаузата за него да бъде променена в задължение за поддържане на средногодишен общ тонаж на корабите от 880 000 дедуейт, включително и чрез дъщерни дружества. Този иск беше уважен, след което държавата в лицето на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол заведе дело пред ВКС за отмяна на арбитражното решение.
Съдебно-арбитражният спор беше съпроводен от яростни престрелки между Кирил Домусчиев и вицепремиера Валери Симеонов, който настоява държавата да поиска и разваляне на приватизационния договор. Според Симеонов параходството е водено към фалит, половината му кораби са нарязани за скрап, а наличните са регистрирани в офшорни зони. Домусчиеви пък твърдят обратното – че са предотвратили фалита на корабната компания и инвестират усилено в обновяването на съдовете. По закон обаче ВКС не може да се произнася по съществото на спор, чието разрешаване е предмет на арбитражно дело. Арбитражните решения са поначало окончателни, като подлежат на отмяна от ВКС в строго ограничени хипотези.
В случая отмяната е поради разрешаване на спор, непредвиден в арбитражното споразумение. Пъпът на юридическия сблъсък е приложението на уредения в Търговския закон институт на т. нар. стопанска непоносимост. Той позволява по искане на една от страните съдът да измени или да прекрати договора изцяло или отчасти, когато са настъпили такива обстоятелства, които страните не са могли и не са били длъжни да предвидят, и запазването на договора противоречи на справедливостта и добросъвестността. Според "Кей Джи маритайм шипинг" тези условия са налице, тъй като след приватизацията на параходството е настъпила световната финансова криза.
ВКС приема обаче с пълно право, че институтът на "стопанската непоносимост" е неприложим в приватизационните сделки. От една страна, е налице изрична законова забрана за предоговаряне на поетите с приватизационните договори задължения – в Закона за приватизация и следприватизационен контрол. От друга страна, ВКС е обвързан от създадената от самия него задължителна практика във връзка с приватизационните договори. В Тълкувателно решение № 1/2009 г. общото събрание на Търговската колегия на ВКС се произнася по няколко въпроса в тази насока.
На първо място приватизационният договор е изключен от търговските сделки. Той е обявен за особена гражданскоправна сделка с административни елементи. По тази причина за него не важи институтът за стопанската непоносимост в Търговския закон. В тази насока е и досегашната практика на Арбитражния съд при БТПП, макар че отделни автори опитват да разчупят правната доктрина.
Логиката е, че купувачът по приватизационния договор трябва да го изпълнява независимо от икономическата конюнктура, тъй като е поел публични анагжименти и носи риска от влошаването й. Носи обаче и ползите от възстановяването на пазара, както стана с този на морските превози. Анализаторите отчетоха още в края на миналата година, че след големите спадове показателят Baltic Exchange Dry Index се възстановява, като в търговското корабоплаване бяха реализирани огромни печалби.
Спечеленият рунд срещу братя Домусчиеви не гарантира спечелване на мача. След като ВКС отмени арбитражното решение, делото отива отново в арбитражния съд, който трябва да реши в обратната насока спора за неустойките за неизпълнение на приватизационния договор. Такива ще бъдат присъдени, но не е задължително да са в размер на заявените от държавата 55 млн. лв., като причината е отново посоченото тълкувателно решение. Пак с мотива, че приватизационните сделки не са търговски, ВКС изключва по отношение на тях и забраната за намаляване на уговорените неустойки поради прекомерност. Това означава, че при новото разглеждане на делото пред арбитражния съд "Кей Джи маритайм шипинг" може да иска размерът на неустойката да бъде намален поради прекомерност.
Междувременно Валери Симеонов заяви амбицията си държавата да иска разваляне на сделката и да си върне собствеността върху корабната компания. И тук ще цитираме за трети път въпросното тълкувателно решение, което обявява за процесуално недопустим иска на държавата за реално изпълнение на отделни задължения по приватизационните договори извън задължението за заплащане на цената. Според ВКС такова право не е предвидено нито в Закона за приватизация и следприватизационен контрол, нито в приетия въз основа на него Устройствен правилник на едноименната държавна агенция.
ВКС е категоричен, че при наличната правна уредба тя не може да иска от името на държавата реално изпълнение на непарични задължения (за инвестиции, за трудова заетост и др.), а може да съди купувача само за плащане на цената и неустойката по приватизационния договор. Движението в посока на необратимост на приватизационните сделки е трайна държавна политика от години, като тълкувателната практика следва логиката на промените в законовата уредба с мотива за защита на инвеститорите. Остава да узнаем дали сегашното политическо говорене е резултат от настъпила стопанска и/или политическа непоносимост между управленските кръгове, каквито хипотези вече се появиха в публичното пространство.
