Скандалът в Народното събрание в сряда (на 15 ноември), заради който лидерът на БСП Корнелия Нинова бе отстранена от пленарната зала, а после и от парламентарната група на социалистите и напусна заседанието, имаше един, макар и страничен, но важен нормотворчески ефект – отсъствието на активната опозиция позволи бързо да бъдат приети и на второ четене промените в Закона за Комисията за финансов надзор. Нямаше кой да се заяжда и да прави продължителни витиевати изказвания по тази тяснопрофесионална материя. Но в интерес на истината трябва да признаем, че и по време на обсъждането на тези промени при второто им четене в парламентарната Комисия по бюджет и финанси депутатите от БСП водеха дебата в доста конструктивен и професионален тон. Те направиха някои важни предложения, които в крайна сметка, дори и при отсъствието им от пленарната зала, по-късно бяха отразени в крайния вариант на променения на второ четене текст. Става дума например за правилото, че възнаграждението на председателя и на заместник-председателите на КФН не може да е по-високо от това на управителя и подуправителите на БНБ. Бе прието и предложението освобождаването и назначаването на служителите в КФН да става от председателя на комисията, но по предложение на ресорните заместник-председатели. Това показва, че дори при остро политическо противопоставяне предложенията на опозицията могат да получат одобрение, когато са професионално мотивирани и не противоречат на общата философия на предлаганите законови промени.
Гласуваните изменения в закона въвеждат някои нови правила при работата и взаимовръзките при функционирането на административната структура на КФН и на правомощията на нейния председател и на заместниците му. Уточняват се конкретни правомощия по отношение на надзора на емитентите на ценни книжа и на инвестиционните посредници.
Най-важните промени обаче са свързани с възможността и с конкретните правила и тарифи, по които КФН ще може да събира такси от застрахователи, от управляващи дружества на пенсионносигурителни фондове и от инвестиционни посредници за надзорните услуги, които им оказва, в това число и такси за осъществяван общ надзор. Списъкът от отделните такси за всеки един от контролираните от КФН сектори е доста подробен и дълъг. При сборуването на таксите за общ надзор и за конкретни надзорни услуги някои суми изглеждат доста високи – до 2.15 млн. лв. годишно. Но точно по най-големите такси браншовите организации не представиха в парламентарната Комисия по бюджет и финанси свои писмени възражения. Това бе изтълкувано като проява на мълчаливо съгласие.
Единствено застрахователните брокери протестираха още в първата фаза на обсъждането на проекта за промени в закона срещу предвидените за тях такса за текущ надзор от 5000 лева. Опасенията на брокерите, че тази такса може да изгони от пазара много малки дружества, даде основание на депутатите от БСП да предложат тази такса да е 2000 лв., плюс 0.4% от премийния приход за дружества, които за предишната година са отчели такива приходи над 1 млн. лева. При обсъждането на този въпрос в Комисията по бюджет и финанси обаче вносителите изтъкнаха, че брокерите като поднадзорни лица, предлагащи специфични и подлежащи на регулация услуги, трябва да разполагат с достатъчно капитал и ликвидни средства и при това положение плащането на годишна такса от 5000 лв. за тях не би трябвало да е проблем. Депутатите от БСП приеха тези аргументи и заявиха, че ще обсъдят отново предложението си и при гледането на промените на второ четене в пленарната зала ще решат дали да го отстояват, или да го оттеглят. Заради политическия скандал по време на заседанието на Народното събрание на 15 ноември, който доведе до напускането на парламентарната група на БСП от пленарната зала, до подобен дебат не се стигна и промените бяха приети, както ги предложиха вносителите. Така че застрахователните брокери ще плащат за текущ надзор по 5000 лв. годишно.
Важно е да се отбележи, че промените в закона създават правила и ограничения, които да охлаждат евентуалния ентусиазъм на КФН да налага глоби и санкции с единствената цел да си попълни приходите. Събраните по тази линия пари според закона ще отиват директно в държавния бюджет, а комисията няма право да увеличава възнагражденията на членовете си и на служителите си за сметка на подобни приходи.
По-наблюдателните сигурно ще забележат, че независимо от промените в Закона за КФН Комисията все пак остава в определени взаимоотношения с държавния бюджет. Това е направено с цел превенция на евентуалната опасност някое от големите поднадзорни лица да не може навреме или въобще да внесе дължимите такси за надзорни услуги и за текущ надзор и по този начин да застраши текущите приходи на КФН и да постави под натиск възможностите й да изпълнява контролните си функции. В този случай тя може да попълни появилия се недостиг за сметка на трансфер от държавния бюджет. С тези пари обаче няма да могат да се увеличават възнагражденията на работещите в комисията или да се увеличават отделни разходни пера, а ще служат само за попълване на недостига, появил се заради неплащане от страна на поднадзорните лица.
