Това нещо, парламентът де, съвсем заприлича на детска градина. Но за някакви много изнервени, дори истерични, а и лошо възпитани деца. Такава е и играта им: "На ти си куклите, дай си ми парцалките". Вярно, заяждат се, дразнят се едно друго, слагат си динени корички дечицата. Ама важното е, че още не се бият.
Парламентът, оказва се, е създаден за това – да замени барикадата. И по-добре да се трепят словесно, отколкото истински, наяве. Те и самите избори са за това – да се излъчи победител, без да се воюва. Лошо, скъпо нещо е демократичната детска градина, ама нищо по-добро не е измислено.
А ние, по-възрастните, дето чрез избори сме изродили тези деца – депутатите, седим пред телевизорите и им се радваме. И ни е скучно, когато разглеждат Закона за държавния бюджет или Закона за уреждане правата на граждани с многогодишни жилищно-спестовни влогове. Но се кефим, когато се обиждат и си въртят кални номерца. Ако има пък и някой с особени реторични похвати или пък с говорен дефект – кефът е пълен.
Като няма хляб – има зрелища. И тази игра е част от нашия живот. Друго си е в мрачна утрин да те развесели някой депутат – било то с обидно остроумие, или с откровена простотия.
Нещо се обърка и в интонационната среда и станаха децата отмъстителни. Развалиха играта, това е.
Главчо да вземе така да се обиди на Корни, че да я изхвърли от градината. Та не само нея, ами и хлевоустия Кутко. И то защо? За нищо и никакво. Корни питала защо Боцко (който е в по-горна група) що не идва в парламента да посочи лошите деца. Щото викал, че ги знае кои са. И пита Корни защо Бате Боцко обижда децата от отбор "Герберче". Не само тези с екипа на "Розичка".
И тоя Главчо така да вземе да се обиди на Корни, че да развали играта. И целият отбор "Розичка" да напусне детската градина.
Трябваше ли така недругарски да постъпи? Не.
И сега – скука. Добре че има "Биг брадър" и "Фермата", които са с подобно на парламентарните игри качество, че да не скучаем.
А животът си минава. В тъпо воайорство.
Някой беше казал, че животът е това, което ни се случва, докато правим планове за бъдещето.
Е, ние и планове вече нямаме.
