Предложеният от управляващите след дългогодишно бездействие антикорупционен модел е пред срив още преди да влезе в действие. Върховният касационен съд (ВКС) изпълни взетото от пленума му решение да сезира Конституционния съд за разширяването на т. нар. предметна подсъдност и за въвеждането на персоналния критерий по делата за корупционни престъпления в полза на спецмагистратурата. Докладчик по конституционното дело е бившата председателка на ВКС Таня Райковска, което може да бъде разчетено като надеждна индикация за неговия изход.
Въпросните текстове в Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК) бяха приети окончателно в началото на месеца, като не беше ясно само колко от промените ще бъдат атакувани в крайна сметка. С оглед отправените както от ВКС, така и от адвокатурата и от неправителствения юридически сектор критики очакваше се броят им да е по-голям. Но и така той е достатъчен, за да провали основния замисъл на управляващите – делата за корупция срещу представители на високите властови етажи да бъдат иззети от общите наказателни съдилища в специализираните.
Седем години след големия спор за създаването на специализирано правораздаване по наказателни дела тезата на ВКС за противоконституционност на сегашния му и отхвърлен тогава вариант е неизменна. А именно, че с въвеждането на т. нар. субектна (с оглед качеството на извършителя) подсъдност на делата за корупция срещу лица във висшия ешелон на властта се създават забранените от основния закон извънредни съдилища. ВКС обяснява това в прав текст с "обслужването на определени политически цели в разрез с разбирането за независим съд, който по дефиниция не може да обслужва такива цели".
В искането до КС е констатирано, че независимо от различните законови редакции относно правомощията на спецсъда досега законодателят е застъпвал трайно концепцията за т. нар. предметна (с оглед предмета на делото) подсъдност. Досега тя обхващаше всички престъпления, които могат да бъдат квалифицирани като организирана престъпност, както и престъпленията против републиката. При този критерий служебното качество на извършителя е без значение – при наличие на организирана престъпна група спецмагистратите поемат всички такива дела, независимо дали извършителите са част от държавната машина.
Разширяването на тази подсъдност ВКС оценява като съществено отстъпление от идеята, че компетентността на специализираните съдилища се определя единствено съобразно предметния критерий, свързан с правната квалификация на деянието. Цитирано е, разбира се, решението по конституционно дело № 6/2017 г. на Конституционния съд, според което "особено съществено, за да не бъде определен специализираният наказателен съд като извънреден и да отговаря на изискванията за безпристрастност и независимост е, на първо място, той да прилага общоустановените правила, които се съдържат в материалните и процесуалните закони, които прилагат общите съдилища, и, на второ място – условията и редът за назначаване на съдиите в него да са същите, прилагани при назначаване на съдиите в цялата съдебна система".
ВКС вижда извънредни правомощия и в даденото на председателя на Апелативния специализиран наказателен съд право при определени условия да командирова съдии от други съдилища. Макар че това трябва да става със съгласието на техните председатели, подобно правомощие не е предоставено на никой друг ръководител на съдебен орган. В тази насока е и възражението на ВКС срещу предвиденото за магистратите и съдебните служители в спецмагистратурата допълнително възнаграждение в размер до шест основни месечни възнаграждения годишно. Така те са поставени в привилегировано положение по отношение на колегите си от останалите съдилища – вместо общия критерий за определянето на допълнително възнаграждение според степента на натовареност ще се прилага "индивидуална оценка на резултатите от дейността".
Пред КС е оспорено и приравняването на доказателства в наказателния процес на ревизионните актове, с които са установени данъчни задължения и задължителни осигурителни вноски и приложените към тях ревизионни доклади, докладите на Агенцията за държавна финансова инспекция, както и финансови инспекции и одитните доклади на Сметната палата и приложените към тях документи. Според върховните съдии това нарушава изискването за справедливост на процеса, тъй като установените с тези актове и документи доказателства не са събрани и проверени в състезателна процедура с обезпечаване на равенство на средствата.
Междувременно юристи от всички съсловия възразяват срещу друга група нововъведения в НПК, с която се търси ускоряване на процеса. Тя беше предложена от прокуратурата в тон с оплакванията й от широките възможности за връщане на делата. Новата уредба предвижда провеждането на разпоредително заседание, в което съдът да разреши широк кръг въпроси във връзка с процеса, включително и допуснати ли са в досъдебната фаза съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правата на обвиняемия, които могат да бъдат отстранени.
Недоволството е както от концентрирането на обема от процесуални въпроси, които съдът трябва да разреши в разпоредителното заседание, така и от нововъзникнали противоречия в уредбата. Тези промени бяха окачествени като "прокурорски" още с внасянето им в Народното събрание, а след влизането им в сила вече се иска на висок глас тяхната отмяна. Парадоксалното е, че още в първите дни от прилагането им по наказателни дела от тях недоволстват всички – както съдиите и адвокатите, които се чудят как да ги тълкуват, така и прокурорите, които им съчувстват.
