След фактическото оттегляне на Робърт Мугабе, който управляваше Зимбабве в продължение на почти 40 години, в Африка останаха няколко лидери с дълъг управленски стаж. Те са хора с различни политически възгледи и история – единственото, което ги обединява, е дългогодишното пребиваване във властта.
Президентът Теодор Обианг Нгема Мбасаго е начело на Екваториална Гвинея от 38 години. Любопитно е, че на едни от изборите за държавен глава той е и единствения кандидат. Мбасога идва на власт, след като сваля своя чичо – диктатор, а през 1991-а дори установява многопартийна система. Това обаче не му пречи да създаде култ към собствената си личност и местните медии да го сравняват с Бог.
Блестящият интелектуалец и възпитаник на френската Сорбона Пол Бия е президент на Камерун от 35 години, след като през 1982-ра сменя на поста тогавашния управник Ахмад Ахиджо. Бия е преизбиран няколко пъти и винаги е изпреварвал значително съперниците си. Мнозина го смятат за диктатор, но той поддържа добри отношения с бившата метрополия Франция, което му помага да лавира в политиката.
Денис Сасу Нгесо управлява Република Конго вече 38 години. След революцията през 1979-а отстранява Жоаким Йомби Опанго, сяда на президентския стол и оглавява лявата Конгоанска партия на труда. Като близък до Съветския съюз, провъзгласява изграждането на социализма, но запазва и връзките си със Запада. След промените в СССР започва демократични реформи и обявява свободни избори. Но опонентът му Паскал Лисабоне печели вота. Противостоенето между двамата прераства в гражданска война. С помощта на Ангола Дени Сасу Нгесо успява да удържи победата и да се върне на власт. Независимо от многопартийната система в страната, той е съсредоточил в ръцете си цялата власт.
Професионалният военен Омар ал Башир става президент на Судан през 1989-а в резултат на държавен преврат. По време на управлението му в тази държава се разразяват няколко конфликта, като най-кървавия сред тях са боевете в южната провинция Дарфур. Международната общност обвини Ал Башир в геноцид, издадена бе и заповед за арестуването му. А списанието Parade го обяви за един от най-лошите диктатори на съвременността.
Йовери Кагута Мусевени ръководи Уганда от 31 години. Произхожда от богато семейство и е марксист по убеждения. В продължение на много години води борба с режима на Иди Амин. Но след падането на диктатора политическите сили влизат в противоборство помежду си, което довежда до граждански вълнения. Идвайки на власт, Мусевени провежда икономически реформи, които подобряват значително живота на угандийците. Въпреки претенциите на опозицията президентът продължава да се радва на популярност сред избирателите и през 2016-а спечели изборите за пореден път.
