Най-тежкото дело срещу бившия шеф на столичната Топлофикация Валентин Димитров – за присвояване на близо 6 млн. лева, по което той имаше дори осъдителна присъда от 14 години затвор, отново се връща в прокуратурата.
Тричленен състав на Софийския апелативен съд (САС) с председател Петя Шишкова и членове Христина Михова и Милена Панева е решил, че повдигнатото от прокуратурата обвинение е неясно, нелогично, непълно и неточно, съобщиха от САС. Това е било пречка за провеждане на законосъобразно първоинстанционно съдебно производство и на практика съдът е бил затруднен да прецени фактите по случая, както и дали има извършено престъпление. Съдиите посочват, че по делото има допуснати множество процесуални нарушения от страна на прокуратурата при изготвянето на обвинителния акт.
По това дело Димитров е подсъдим заедно с шефката на фирма Шибър Мая Стоилова, Лина Абланска, бившият началник в Топлофикация Георги Рогачев и заместникът му Емил Антонов. Според обвинението, бившият директор на Топлофикация-София, е присвоил 5 936 032.42 лв. от столичното парно за периода от 10 януари 2003 г. до 16 март 2006 г, а пари от дружеството са източвани като са купувани арматурни елементи от фирма Шибър на завишени цени или на части, което ги оскъпявало.
Още през 2009 г. делото приключи в Софийския градски съд с тежки осъдителни присъди. Освен Димитров, който бе осъден на 14 г. затвор и конфискация, Лина Абланска бе осъдена на 12 години затвор, а Мая Стоилова на 10 години. Оправдани бяха само Антонов и Рогачев. Три години по-късно САС оправда всички подсъдими, като реши, че деянията на Димитров, Абланска и Стоилова са несъставомерни.
Прокуратурата протестира оправдателните присъди и на 29 май т.г. Върховният касационен съд(ВКС) върна делото на САС. Върховните съдии не бяха съгласни с основни изводите на САС, като този, че при сделките с фирма Шибър не е било нужно да се прилага Закона за обществени поръчки, защото е имало договори на Топлофикация със Световната и Европейската банка.
След като подсъдимите са се разплащали със собствени на повереното им дружество пари /без Мая Стоилова/, те са били длъжни да процедират не по чужди /на СБ и ЕБВР/ правила, а по установените в страната със Закона за обществените поръчки. Именно съзнателното пренебрегване на този закон е позволило неправомерното облагодетелстване на Мая Стоилова със сумата, предмет на присвоителното престъпление, се казваше в решението на ВКС, с което делото бе върнато на САС.
Решението бе подписано с особено мнение от съдия Севдалин Мавров, който смята, че наказателна отговорност според доказателствата по делото може да се търси само от Валентин Димитров, защото договори се сключват от ръководителите или от упълномощени от тях лица, а по делото няма заповед, с която Димитров да е упълномощавал някой от подсъдимите.
