Идва ли краят на десетилетния спор между инвеститори и еколози за изграждането на втори кабинков лифт в Банско?
Ако съдим от изявленията на отговорните за разрешаването му институции, направени през тази седмица, правителството е напът да даде картбланш и въпросът да бъде решен окончателно. Разбира се, има и ново условие – концесионерът на ски зоната "Юлен" АД, който от години настоява за изграждането му, ще трябва да плати за това двойно по-високи такси, отколкото са сегашните за ползването на част от защитената територия, попадаща в Националния парк "Пирин".
Освен това, за да бъде одобрено инвестиционното предложение за новото ски съоръжение, то ще мине през задължителна оценка за въздействие върху околната среда и за съвместимост с изискванията към защитените територии. Опасенията на еколозите, че подобно разрешително ще отвори врата към бъдещо застрояване, бяха категорично разсеяни с ангажимента, който вицепремиерът Валери Симеонов и министърът на екологията Нено Димов поеха по време на срещата с неправителствените организации, където темата беше обсъдена в детайли. В парка няма да бъде разрешавано никакво друго строителство освен новото ски съоръжение, а версиите за градежи на нови хотели и "за мащабно застрояване“ в парк "Пирин", които еколозите повтарят от години, са повече от абсурдни, категорични бяха управляващите.
Кметът на община Банско Георги Икономов, който беше инициатор на срещата, поиска още спешно да бъде завършена процедурата по изменение на действащия План за управление на Национален парк "Пирин".
Аргументите на всички защитници на новото ски съоръжение се основават най-вече на надеждата, че с неговото построяване ще се облекчи възможността туристите да стигат до ски зоните и ще бъде решен проблемът с големите струпвания на хора в основата на лифта, който отвежда туристите нагоре към ски зоните.
Очевидно държавата вече е готова да задейства съответната процедура и да даде възможност за реализация на идеята, която общината предложи – да се направи частично изменение на стария план за управление на Пирин, тъй като новият все още не е приет заради съдебни обжалвания. Това изменение беше предложено още през 2013-а, но поради периодично възникващите конфликти между общината инвеститорите и еколозите така и не се стигна до реализацията му.
Отново се заговори и за друга стара идея – да се направи промяна в концесионния договор за ски зоната, като се увеличи таксата, която "Юлен" плаща, и същевременно да се въведе допълнителен контрол върху концесията по линия на екологичното законодателство. Според еко министъра Димов такава промяна е наложителна, защото договорът за концесия е сключван през 2001-а по тогавашното законодателство, свързано с концесиониране на подземни богатства. Освен това трябва да се въведе и санкционен режим по линия на опазването на околната среда, смята Димов. От своя страна всички тези промени ще доведат до това, че държавата ще получава двойно по-висока концесионна такса, допълни картината вицепремиерът Симеонов (бел.ред. – в момента "Юлен" плаща малко над 260 хил. лв. средно концесионно възнаграждение годишно).
Според последните официални данни на МОСВ от 2005-а до 2015-а концесионерът "Юлен" е платил общо 2.35 млн. лв. такси, които през годините са с различен размер.
Ако съдим по думите на вицепремиера, еколозите също са напът да ограничат натиска си за забрана на това строителство. Според него екологът Андрей Ковачев обявил, че не е против втория кабинков лифт, когато има ясни правила за това. Самият Ковачев обаче уточни, че според него трябва да се сравнят всички възможности за разрешаване на проблема с опашките, които освен изграждането на втори лифт може да включват още увеличаване на капацитета на съществуващия, удължаване на работното му време и т.н., а не да се разглежда само един вариант, включващ новото съоръжение. "Няма законови пречки да се увеличи капацитетът на настоящия лифт с примерно 500 и 1000 души. Той обясни, че има такава практика в други държави.
Въпреки привидното разбирателство по темата и обещанията на държавата всичко да се случва така, както се обещава, все още природозащитните организации имат опасения, че евентуалните промени в плана за управление на Пирин биха отворили вратичка към застрояването му. Така например, според Ковачев, има изготвени планове за над 300 км нови ски писти в планината от различни инвеститори, а площта, върху която ще могат да бъдат изграждани такива съоръжения, може да бъде увеличена значително с промени в плана за управление. Подобна теза застъпва и Екатерина Раковска от WWF, според която възможностите за ново строителство на ски писти са залегнали в новия проект на план за управление на Пирин. Но "понеже той не може да мине, те актуализират стария".
На този етап обаче правителството не дава индикации, че ще има подобна възможност.
Разбира се, появиха се информации, че готвените поправки в плана за управление предвиждат строителството на писти, въжени линии и съпътстваща техническа инфраструктура, които може да се извършват и в т.нар. зона за туризъм в парка. А тя представлява 7% от общата му площ. Това на практика означавало, че прибавени към сега разрешените 0.6 % има опасност с изграждането на новите съоръжения разрешеният процент да бъде надхвърлен. Всички тези твърдения обаче в момента остават само "хипотези".
Междувременно Институтът за пазарна икономика публикува Икономическия профил на община Банско, свързан с темата за развитието на ски туризма в курортния град. Изследването е направено преди малко повече от година и е било предназначено за ползване от местната власт. То се фокусира върху перспективите за развитие на туризма в региона. Според анализа общината трябва да даде приоритет на постигането на две основни цели:
– развитие на зимния туризъм чрез подобрения в предлаганата услуга (в това число достъпност до планината) и реализиране на завършен проект в град Добринище;
– поставяне на фокус върху летния туризъм и възможностите за поддържане на висока икономическа активност извън зимния сезон – привличане на повече чуждестранни туристи през лятото, тъй като именно при тях е голямата сезонност, както и удължаване на престоя на българските туристи.
Любопитен е и анализът на развитието на туризма за периода 2008-2015 година. Той показва, че заетостта на легловата база в общината зависи и от промяната в капацитета за настаняване на туристи в общината. Данните за разглеждания период показват тенденция на увеличаване на местата за настаняване. Докато през 2008-2009-а леглата в местата за настаняване са около 7 хиляди, то през последните три години (2013-2015 г.) те постепенно се увеличават до около 11 хиляди. Данните за легловата база на общината като процент от тези на цялата област показват ясно значимостта на община Банско за туризма в областта. През последните години леглата в община Банско достигат 55% от тези в областта.
Увеличението на местата за настаняване и легловата база на община Банско следва и стабилната тенденция на нарастване на броя на реализираните нощувки. От 2008-а до 2015 г. те са станали почти двойно повече. Спад спрямо предишната година има само през 2009-а и 2011 г., докато след 2012 г. се наблюдава стабилен ръст. Броят на реализираните нощувки в община Банско достига 640 хил. през 2015-а, като близо 47 хил. са нощувките в град Добринище.
Според анализа на икономистите през най-силните месеци от зимния сезон (януари и февруари) заетостта на легловата база в Банско достига около 50 на сто. Същевременно данните показват, че чужденците генерират 1.8 пъти повече приходи от нощувки спрямо българските туристи.
Всичко това ясно показва, че нужда от втори кабинков лифт има. Стига държавата да постави не само ясни правила за неговата реализация, но и да предвиди конкретни мерки за контрол и санкции, ако има нарушения при реализацията на проекта.
