Законът за държавния бюджет за 2018-а бе приет на второ четене от парламентарната Комисия по бюджет и финанси – без някакви съществени дебати по важните параметри за приходите и разходите. Както можеше да се очаква, особено активни бяха депутатите от БСП. Георги Търновалийски заяви, че за поредна година управляващите са предложили надценени разходи и подценени приходи в държавния бюджет. Според него и според колегата му Румен Гечев е редно бюджетният излишък да бъде включен в бюджета, а Министерството на финансите да каже как ще се разпределят капиталовите разходи. "Това са едни мъртви пари, които се ползват най-вече да се повтаря в медиите, че има излишък и колко страната е стабилна, но това не е така, а влиянието е негативно", подчерта Търновалийски.
Румен Гечев пък допълни, че от 2010 г правителствата на ГЕРБ намаляват дела на приходите от ДДС в БВП. По думите му тази ясно изразена тенденция не съответства на хвалбите на управляващите за успешна борба с контрабандата. "Правителството има резерви, нека да увеличи приходите. Ние сме единствената страна в Европа, в която най-бедните не са освободени от данъци. Капиталовите разходи Горанов ще го викам в парламента да ги отчита на всеки три месеца къде са, тъй като той нарушава закона и не ги харчи. Къде са изтребителите и фрегатите, за които гласувахме?! Няма ги", каза Румен Гечев.
Във повечето от упреците, отправени от опозицията, има голяма доза истина. Но те остават чисто политически декларации, след като не са подкрепени с конкретни предложения за увеличаване на планираните приходи в проектобюджета за 2018-а. Вероятно ще станем свидетели на подобни предложения при обсъждането на проектозакона на второ четене в пленарната зала.
Така или иначе, се очертава Народното събрание да приеме Закона за държавния бюджет със следните важни параметри: приходи от данъци помощи и дарения – близо 23.52 млрд. лв., от които данъчни приходи – 21.04 млрд. лв.; разходи – за 11.96 млрд. лв.; трансфери и субсидии – за 11.08 млрд. лв., от които най-големите са за Националния осигурителен институт – 4.5 млрд. лв, за общините – 3.26 млрд. лв., и за здравната каса – 1.29 млрд. лв.; вноска в Европейския съюз – за малко повече от 1.13 млрд. лв., и дефицит на държавния бюджет – 662.34 млн. лева.
Още отсега е ясно, че заради повишението на брутния вътрешен продукт, заради поскъпването на горивата на международните пазари, очакваната по-висока инфлация и засиленото потребление планираните в бюджета за 2018-а приходи от ДДС , които са 9.78 млрд. лв., и от акцизи – 5.15 млрд. лв., ще бъдат преизпълнени поне с 5 процента. И вследствие на това в хазната ще влязат около 750 млн. лв. повече пари от планираните в проектозакона. Само това ще фиксира на нула заложения в проектозакона дефицит и дори ще доведе до излишък. Както впрочем се случи миналата и тази година. А заради липсата на законова регламентация, която да задължи правителството да внесе за гласуване в Народното събрание преразпределението на отчетения излишък, и през следващата 2018-а, както и през всички изминали години, когато сме имали превишение на приходите над разходите, отчетеният излишък ще се изразходва по усмотрение на изпълнителната власт.














