Депутатите ни тълкуват резултатите от проведения през миналата година референдум така, както дяволът чете Евангелието. Единият от трите въпроса на допитването, иницирано от "Шоуто на Слави", беше за партийната субсидия и категоричният отговор на гражданите е да се намали от 11 на 1 лев за подаден реален глас. Но народните избраници се направиха на разсеяни и я оставиха непроменена в бюджета за тази година. Не пипнаха и Закона за политическите партии.
В края на миналата седмица обаче, докато течаха всевъзможни междупартийни разправии, бюджетната комисия прие набързичко на второ четене държавния бюджет за 2018-а, като в него между другото се промъкна
един изключително скандален текст
Предложението за него беше направено от лидера на "Воля" Веселин Марешки, а колегите му приеха да намалят субсидията на извънпарламентарните партии за догодина на 1 лев за глас. За парламентарните обаче си остават досегашният размер – 11 лв. на глас.
Като се има предвид дребният мащаб на мислене на нашенските политици, Марешки най-вероятно е целял да отмъсти на Костадин Костадинов, председател на партия "Възраждане", която спечели над 1% на последните избори и единствена от извънпарламентарните формации получава държавна помощ. Аптечният бос в момента е със свален депутатски имунитет и подсъдим по дело за побой, заведено от Костадинов още през 2015-а, на когото Марешки ударил шамар, когато и двамата са били общински съветници във Варна.
Лидерът на партия "Възраждане" Костадин Костадинов обяви, че няма нищо против субсидията да е 1 лв., но да е за всички толкова. Според него
поправката всъщност е "Антивъзраждане"
и е гласувана шест дни след като той е внесъл сигнал в прокуратурата за изказването на премиера Бойко Борисов за "наркотрафикантите в парламента".
"Така че можем да се похвалим с това, че вече се готви специален закон за "Възраждане". Гнусното е, че ние субсидията я даряваме, а така – благодарение на управляващите патриото-гербаджии с притурка Марешки, няма да можем да продължим да подпомагаме двойки с репродуктивни проблеми, както го правим вече половин година", коментира Костадинов.
Ако това предложение обаче мине в пленарната зала, последиците за политическия живот у нас ще бъдат пагубни. То не само че е дискриминационно и показва мерене с двоен аршин, но застрашава устоите на демокрацията в страната ни. А тя, демокрацията ни, и без това е фасадна и едва крепяща се на косъм. Да не говорим, че така парламентарните партии, особено големите, си осигуряват служебно влизане в Народното събрание. И не на последно място по този начин се бетонира сегашното статукво.
Преподавателят в юридическия факултет на Софийския университет Атанас Славов определи идеята за намаляване на партийните субсидии на формациите извън парламента като елиминиране на конкуренцията. "Това очевидно е много изкривено ехо от гласа на гражданите, което чуват депутатите. Да, имаше решение на референдум, да, това решение не е пряко задължително, но основните политически сили все пак декларираха, че в някаква степен ще се съобразят с това решение.
Това, което е подготвено в Закона за бюджета, не бих го нарекъл съобразяване, а точно обратното, в някакъв смисъл
елиминиране на възможностите за политическа конкуренция
Защото тези, които са вътре, имат достъп до всички права и привилегии. А тези, които са отвън, имат много малък шанс изобщо някога да получат достъп до субсидии и т.н.", коментира докторът по конституционно право. Представители на граждански организации пък нарекоха цинично предложението формациите извън Народното събрание да получат 1 лв. на глас, докато тези в парламента запазват размера на субсидията си от 11 лв. на глас.
"Изключително неуместно решение е субсидията на извънпарламентарните партии да стане 1 лв., а на парламентарно представените да остане 11 лева. Не сме подкрепили това решение", каза пък заместник-председателят на парламентарната група на "БСП за България" Жельо Бойчев. Според него по този начин се търсят служебни резултати и победа. "Така се разчиства теренът и се правят опити да се натиква конкуренцията в ъгъла. Няма да подкрепим такова решение", категоричен е той.
Бойчев е на мнение, че това е тема на по-голям дебат, а не в рамките на бюджета. "Трябва да се коментира Законът за политическите партии, където бяха ограничени доста възможности за финансиране, което е европейската практика, за да е ясен източникът на финансиране и се позволи това да става чрез държавния бюджет. Вижда се, че има слабости в тази система – с оглед на отчитането на тези средства. Но за мен няма съмнение, че европейският модел е този, защото когато се отреже такъв тип финансиране и то не е публично, се намират винаги начини за непрозрачни средства", посочи още социалистът.
Отношение по темата взе и изборният експерт проф. Михаил Константинов, според когото
"двойният аршин е най-дразнещото нещо"
И предупреди, че "липсата на справедливост се наказва". Математикът за пореден път препоръча на депутатите да се поправят и да гласуват една субсидия за всички партии, получили над 1%, и тя да е 6 лв. за глас. Това е средното на сбора от 11 лв. и 1 лев. Той разясни, че в богата Германия партийната субсидия е 3 евро, или 6 лв. По думите на професора не ни отива да се мерим с тази страна, а политиците могат да се издържат с двойно по-ниска субсидия. "Депутатите имат един поправителен. Нека си вдигнат ръцете и да гласуват едно средно число между това, което е в момента, и това, което хората поискаха, гласувайки на референдума", призова Константинов.
Народните избраници разбраха всъщност от медиите какво точно са гласували в комисията. Някои от тях се оправдаха, че не са се ориентирали какво точно се приема, защото текстовете и предложенията по проектобюджета за догодина между първо и второ четене са гласувани много бързо без дебати. Други пък обясниха, че няма политическо решение на групите им по това предложение на Веселин Марешки и то ще бъде обсъдено преди влизането на текста в пленарната зала.
