Ниската финансова култура на българина го закотвя в банките и не му позволява да хвърли дори бегъл поглед към алтернативните възможности. И то такива, които му носят в пъти повече доходност при сходен – почти нулев риск. А и редица други облекчения, които в никакъв случай не са за подценяване.
Говорим за личната партида в допълнителен доброволен пенсионен фонд. Това са парите, които човек по свое усмотрение може да натрупва, за да има в един момент от живота си и трета пенсия. Такава сметка може да си открие всеки, навършил 16 години. За какво става дума?
Средствата на осигурените в доброволен допълнителен пенсионен фонд се натрупват в индивидуални осигурителни партиди. Няма ограничения за размера на вноските, както и за тяхната периодичност – месечни, шестмесечни, годишни или еднократни. Изборът е свободен и зависи от динамиката и обема на получавания доход. Точно
тук трябва много да се внимава
защото различната периодичност обикновено е закрепена с различни договори, а те по правило са свързани с удържане на диференцирани такси за обслужване.
Въпрос на личен избор е и как при пенсиониране да се получат натрупаните средства. Изборът е между еднократно платима пенсия, теглене по индивидуален пенсионен план или сключване на пенсионен договор и отпускане на пожизнена пенсия или пенсия с фиксиран срок. Всичко е строго индивидуално и затова решение трябва да се взема след пълна информираност и ясна визия за бъдещето.
Наследяването
на натрупаните средства в индивидуалната партида е едно от основните предимства на допълнителното доброволно пенсионно осигуряване. Затова както при сключването на договора, така и във всеки следващ момент осигурените могат да определят кой да получи парите от партидата им при смърт. Ако няма изрично посочени лица, средствата в пенсионния фонд се наследяват от законните наследници.
По всяко време обаче осигуреният може да променя броя и имената на наследниците, което става императивно за пенсионния фонд
Предимствата на този вид спестяване са очевидни. На първо място, това, което особено вълнува гражданите, е доходността. При сегашните нива на банковите лихви – под 0.5% годишна доходност, средната доходност при този вид пенсионни фондове
не пада под 5% годишно
Конкретната доходност зависи от общата ситуация на финансовите пазари. През 2005-2007 г. пенсионните фондове постигаха доходност от порядъка на 10-15 процента.
Най-важният мотив и стимул за доброволно осигуряване са данъчните облекчения. Всеки има право на данъчно облекчение до 10% от облагаемия си доход за осигуряване в доброволен пенсионен фонд. Това означава, че когато ползваме тази възможност, с всяка вноска от 100 лв. например печелим 10 лв. още при внасянето им във фонда. Докато банките, както е известно, не дават данъчни облекчения, напротив – режат от доходността чрез данък "Лихва", който в момента е 8 процента.
Така лихвата по личните партиди е освободена от данък, за разлика от лихвите по влогове. Например, ако има натрупани 10 хил. лв., от които 2 хил. лв. са от лихви, 2 хил. лв. могат да се теглят по всяко време.
Но ако сумата по личната партида бъде изтеглена преди навършване на пенсионна възраст и ако сме ползвали данъчно облекчение за вноските в доброволния пенсионен фонд, изтеглената сума от вноските се облага с 10% еднократен данък, удържан при източника. Ако по вноските във фонда не са ползвани облекчения, те не се облагат с никакви данъци при изтеглянето им.
Не бива и за миг да се забравя, че допълнителното пенсионно осигуряване е стриктно регулирано и контролирано от държавата и
рискът
при него е съизмерим с този при банките. Пенсионният фонд представлява сбор от средствата на осигурените лица и пенсионерите. Той е отделен от пенсионноосигурителното дружество и не е възможно да фалира. Теоретично едно пенсионноосигурително дружество може да изпадне в затруднения и дори в несъстоятелност, но дори и в този случай пенсионният фонд остава отделен и непокътнат.
Доколкото съществува, рискът за пенсионния фонд е свързан с оценката на направените от него инвестиции. В зависимост от движенията на финансовите пазари оценката на активите на пенсионните фондове може да нараства или да намалява. Именно тук е ролята на регулациите, от една страна, и на инвестиционния мениджмънт на фондовете, от друга – да контролират и да сведат до минимум този риск. След референдума за Брексит финансовите пазари претърпяха известни трусове, след което се възстановиха за около една седмица. Но ако тогава пазарите се сринаха с около 10%, при пенсионните фондове спадът беше около 1% – именно защото тези фондове са далеч по-консервативни и сигурни.
Сумите по партидите са достъпни по всяко време. Когато човек е спестявал лични средства, може да ги ползва по всяко време и когато му потрябват. И макар че е най-добре да пазите спестяванията си в пенсионния фонд именно за пенсия, те не са "заключени" и недостъпни.
По-различен е
режимът за вноските
които работодатели правят за своите служители – те могат да се ползват само при пенсиониране или при намалена работоспособност, но не могат да се теглят.
Смисълът от осигуряване за трета пенсия ще става все по-отчетлив и заради демографската криза, която ще прави първата пенсия – държавната, тази от НОИ, все по-проблематична. Това е така, защото съотношението четири-пет работещи срещу един пенсионер през 80-те години сега е един работещ/ един пенсионер. Тези вноски осигуряват около 60% от бюджета на НОИ, останалите 40% са дефицит, който се покрива от държавния бюджет.
Каре
Що е то коефициент на заместване?
Коефициентът на заместване на доходите показва каква част от последния чист доход на работещия се замества от пенсията. НОИ осигурява до 30-40% заместване, при това коефициентът е по-висок за хората с по-ниски доходи. Универсалните фондове могат да гарантират още 20-30% в зависимост от продължителността и редовността на вноските.
Тъй като родените преди 1960 г. не се осигуряват в универсалните фондове, те няма да получат “добавка” към държавната пенсия. Единствената възможност те да увеличат парите си за старост са лични спестявания в доброволен пенсионен фонд. Правилото при тях е повече пари в личната партида – по-висока пенсия. Колкото по-рано се започне, толкова по-добър ще е крайният резултат. Ако спестяването започне, когато човек е на 20 или 30 години, това осигурява достатъчно висока допълнителна пенсия и с много по-малко от 10% от дохода си. Масово обаче хората откриват партиди, когато им остават 10 или 15 години до пенсия. Тогава, съветват експертите, е добре да спестяват по-интензивно, т.е. с по-големи суми.
