Николай М. Ваньов,
Финансов експерт
Изминалата седмица на международните пазари на държавен дълг може да бъде описана най-добре с идиома "в търсене на посока". Доходността от основните дългови емисии се движеше в сравнително тесни граници, докато инвеститорите настройваха очакванията си за предстоящите последни срещи на бордовете на ЕЦБ и Фед и донагласяваха стратегиите си за 2018-а.
В САЩ основната новина бе свързана с приемането на плана за данъчни реформи на администрацията на Тръмп. Макар и оценяван различно от икономическите сектори и социални групи, засега изглежда ясно, че документът ще облагодетелства корпорациите, намалявайки данъчната тежест за тях. При тази положителна новина за пазарите на капиталови инструменти бе нормално трежъритата да отстъпят част от територията си през седмицата. Въпреки това доходността по десетгодишните американски ДЦК отбеляза седмичен спад от 2.3 базисни точки – до 2.339 на сто. Това донякъде може да се обясни със сериозното заравняване на кривата на доходност по американския държавен дълг, което според бонд-гуруто – Бил Грос от Джанус Кепитал, не е нито здравословно, нито устойчиво. Според Грос е много малко вероятно да станем свидетели на четири повишения на основните лихви през 2018 г., а като таван се очертават равнища от 2 на сто.
В еврозоната търговията също бе позиционна – инвеститорите главно са фокусирани върху срещата на борда на ЕЦБ следващия четвъртък. Немските десетгодишни бундове приключиха седмицата с понижение. Очакванията за френските дългове пък са свързани с възможния натиск на пазарите от повишеното предлагане през 2018-а. Тяхната доходност в десетгодишния им срок за изплащане отбеляза седмичен ръст от 0.5 базисни точки до 0.611 на сто.
Периферията на еврозоната пък е считана за една от потенциалните "златни мини" на 2018-а. Въпреки политическия риск в Италия, с оглед на предстоящите в началото на следващата година парламентарни избори, се формира мнение, че разликата между курс "купува" и курс "продава" между италианските десетгодишни ДЦК и десетгодишните бундове може да спадне до под 100 базисни точки. Примесено с позитивните данни за италианската икономика, свързани с бюджета и излишъци по текущата сметка, това дава основания за по-силно търсене на италиански държавни ценни книжа. Доходността по десетгодишните италиански ДЦК се понижи в унисон с ограничените движения на останалите пазари. Доходността по сходните по срок испански книжа пък се повиши.
