Милано е един от магичните градове в Европа. Едва ли има някой, който би отказал пътуване да отиде за няколко дни на екскурзия. Градът е известен с модните си къщи, с автомобилните заводи Alfa Romeo и двата футболни гранда АК "Милан" и ФК "Интер", с традиционния коледен козунак, наречен Panettone.
Милано (Milano) е главният град на Северна Италия и вторият по големина в страната, разположен в близост до река По в равнините на Ломбардия – най-населеният и развит италиански регион и един от най-развитите в Европа. Думата "Милано" произлиза от древнолатинското име на града – Медиоланум. То е доста често срещано сред галоримските градове във Франция и изглежда, че съдържа келтския корен "-lan", означаващ заграждение или маркиране на територия (превод от уелски "llan" – светилище или църква). Следователно Mediolanum е централен град или светилище на конкретното келтско племе.
Самият град има население над 1.3 милиона човека, но заедно с обграждащите го предградия той надхвърля 4 милиона, като се превръща в най-гъсто населената област в Италия. Милано е столицата на областта и се определя като икономическото сърце на Италия. Тук е седалището на италианската борса и тук се провежда ежегоден панаир, най-големият в Италия и един от най-големите в Европа. Миланската политехника е най-големият технически университет в Италия и водеща школа по архитектура, инженерни науки и индустриален дизайн.
Сърцето на града е огромната катедрала в неоготически стил – Дуомо, станала известна от филма на Виторио де Сика – "Чудото в Милано". Строежът ѝ започва през 1386 г. и е продължил до 1820-а, като сградата е висока 108 м и 158 м дълга. Миланската катедрала или Дуомо (Duomo di Milano, на ломбардски Domm de Milan) е издигната на централния площад "Пиаца дел Дуомо". Посветена е на Родество Богородично и е седалище на архиепископа на Милано. Строителството ѝ отнема почти шест века, като тя е втората по големина катедрала в Италия след базиликата "Свети Петър" в Рим, както и третата в света по височина. До преди няколко години е била и най-високата сграда в Милано.
В непосредствена близост до "Дуомо" на същия площад е и прочутата покрита галерия на Виктор Емануил, която е изградена във форма на кръст с остъклени тавани, където се намират най-известните магазини и заведения. От другата им страна е разположена Ла Скала – един от най-престижните световни оперни театри, в който са пели и много българи.
Сред забележителностите на Милано е и замъкът "Сфорцеско", построен през 1368 г., за да защитава града. Днес в замъка има галерия на изкуството. Не можем да пропуснем и църквата "Santa Maria delle Grazie", в която се намира и стенописът "Тайната вечеря" на Леонардо да Винчи, чиято 500-годишнина от смърта отбелязваме тази година. На картината е изобразена сцена от тайната вечеря от последните дни на Исус, както е описано в Библията. Тя се позовава на Йоан 13:21, в което Исус казва, че един от неговите 12 апостоли ще го предаде. Творбата е една от най-познатите и ценни картини в света; за разлика от много други ценни картини, обаче, тази не е била частна собственост, защото не може да се премества.
Посетителят на Милано не може да пропусне и прочутата улица "Монтенаполеоне" и нейните разклонения за търговия на дребно с най-модните стоки. Тя е с площ около 4 декара. Пазаруването в този изключителен "златен триъгълник" на осеяни с разкошни витрини улици е рай за хора с дълбоки джобове. Вековните занимания на града с мода, вътрешен дизайн, архитектура и храна са изложени на показ в този шикозен квартал – от лъскави бутици до забележителни салони за чай от ХІХ век и бутици за деликатеси. Изложеното по витрините или е ултраекстравагантно, или самата простота – в духа на дзен. Така е и вътре в магазините – всичко е последен писък на модата в този град, който определя тенденции и проправя пътища.
Сред другите забележителности, които Милано предлага, са Фестивалите. Milano Jazz Festival – джаз музиката е изключително популярна в Италия още от Първата световна война. Много градове в Италия имат свои джазклубове, които представят изпълненията на живо в годишния джаз фестивал. Джаз фестивалът в Милано обикновено се провежда в началото на ноември и може да продължи почти един месец.
- Festa del Naviglio – този фестивал се провежда в Милано всяка година през първите десет дни на юни. Той възниква около каналите Naviglio на Милано, откъдето получава името си. Има много улични сергии, където търговците предлагат своите стоки, най-вече храна или сладко. Фестивалът предвижда развлечения като улични изпълнители и артисти, които показват изкуството си пред обществеността. Фестивалът има музика на живо и завършва с парад.
Река По (на италиански: Ро), наричана още Потамос Ериданус от древните гърци, е река (гр. Ποταμός) в Северна Италия. Извира от Алпите, в подножието на връх Монвизо, протича през Паданската равнина и се влива в Адриатическо море. Площ на водосборния басейн – 74000 км2. Дължина 652 km. Среден отток 1460 м3/с. Главни притоци Тичино, Ада, Ольо и Танаро. Реката е плавателна до Павия.
Това е най-дългата река в Италия, преминава през четири от регионите в страната: Пиемонт, Ломбардия, Емилия-Романя и Венето и преминава през много големи градове, като Торино, Мантуа, Ферара, Кремона и др. По формира част от границата между Ломбардия и Емилия-Романя, както и между Емилия-Романя и Венето. Повече от 16 милиона души живеят по бреговете на По, което е около една трета от цялата италианска популация. Районите около течението на реката са сред най-гъсто населените в Европа.
Свързана е с Милано чрез мрежа от канали, които е проектирал Леонардо да Винчи. В средното и долното си течение образува множество завои, което в миналото е довело до формирането на езера – т.нар. старици. В края на течението си образува голяма делта – една от най-сложните в Европа, със стотици малки канали и пет по-големи По ди Маестра (Po di Maestra), По дела Пила (Po della Pila), По деле Толе (Po delle Tolle), По ди Ньока (Po di Gnocca) и По ди Горо (Po di Goro). Най-големият от тях е По дела Пила, който е и единственият плавателен ръкав.
……………
България Ер започва да лети и до летище Линате
8.12.2017 Инвестор, То се намира на около 7 км от центъра на Милано
От 10 декември до края на зимния сезон националният превозвач България Ер започва да изпълнява полети от и до още едно летище в Милано – централния аеропорт Линате.
Летище Линате е в непосредствена близост до Милано – намира се на около 7 км от центъра на града и предлага много и различни възможности за транспортиране.
По този начин пътуващите могат много по-бързо и лесно да се придвижат от аеропорта до забележителностите в Милано и в същото време могат да спестят и от бюджета си. Всяка неделя полетите на България Ер от и до Милано ще кацат и тръгват от централното летище Линате.
За допълнително удобство авиокомпанията ще продължи да лети от и до летище Малпенса, като полетите ще се изпълняват всеки петък, както досега.
………….
снимка
Milan_Linate_Airport.jpg
Aeroporto di Milano-Linate – Милано
Адрес: Viale Enrico Forlanini, 20068 Segrate Италия
Телефонни номера: +3902232323
Летище Линате в Милано е официално наречена летище Енрико Форланини италиански изобретател. Неговото летище код идва от село Linate в град Пескиера Боромео.
Milan Linate Airport
Адрес: Viale Enrico Forlanini, 20090 Segrate MI, Италия
Код: LIN
Надморска височина: 108 m
Телефон: +39 02 232323
Брой пътници: 9 689 635
Излитания и кацания на самолети годишно: 118 650
Близки градове:
Милано (около 8 km)
Летище Милано Линате
Адрес: 20090 Milan Linate, Italy
Телефон: +39(0)2 7485 2200
Уебсайт: http://www.sea-aeroportimilano.it/en/sea/
Новини
През 2011 година отвори най-големият закрит паркинг с 3 000 места на летище Милано Линате.
Обща информация
Оригиналното име на летище Линате е “Aeroporto Enrico Forlanini” на името на италиански пионер авиатор, роден в Милано.
Летище Линате Обслушва 9 милиона пътници годишно и е второто летище в Милано. То е близо до центъра на града (на 7 км). Летище Линате се използва основно за вътрешни полети и полети до Европа. Има летищен автобус, който свърза летище Линате с летище Малпенса. Пътуването отнема повече от час.
Как да стигнем с кола до летището
От центъра на Милано тръгнете по Via XXII и Viale Corsica / Viale Forlanini, които водят до летището. От околовръстен път A51 излезте от изход Linate (изход 6).
Летище Линате има добри връзки към северните италиански пътища. Автомагистрала 8 води до северната част на Милано и Варесе. Автомагистрала 4 води до Милано и Новара. Авнтомагистрала 1 води на югоизток до Пиаценца. Автомагистрала 7 води на юг до Генуа. Път P41 прави връзка с Швейцария през Como. Повечето от тези пътища са платени.
Железопътен транспорт до летището
Няма железопътен транспорт до летище Линате.
Авто транспорт до летището
Автобус: Автобуси 73 и X73 (тел: 800 808 181; www.atm-mi.it) пътуват всеки ден и свързват летище Линате с метрото на Милано, станция San Babila Station. Има услуга и до централната станция на Милано. Пътуването отнема 25 минути. Цената е 2.50 евро.
Летищни автобуси: Летищен автобус (тел: (02) 5858 3185; www.malpensashuttle.it) пътува до летище Милано Малпенса, което се намира от другата страна на града. Пътуването отнема 75 минути. Цената е 13 евро.
Междуградски автобуси: Има експреси между градски автобуси (тел: (02) 5858 7237; www.starfly.net), които пътуват до Air Terminal на централна станция в Милано (Milan Central Station). Пътуването отнема 25 минути, цената е 5 евро. Има автобуси, пътуващи от летище Линате до Pavia, Brescia, Verona и Lugano.
Такси: Пред залата за пристигащи има чакащи таксита. Цените започват от 20 евро, пътуването до центъра на Милано отнема 20-30 минути.
Рентакар
Компаниите, предлагащи коли под наем, на летище Милано Линате са Avis, Budget, EasyCar, Europcar, Hertz, Maggiore/National, Sixt, Thrifty. Има и местни компании, предлащи коли под наем. Всички те имат гишета в залата за пристигащи.
Паркинг
На летище Милано Линате има три паркинга. Паркинги P1 и P2 са свързани със сградата с терминалите и предлагат цени за краткросрочно паркиране. Новият многоетажен паркинг P2 има места за 3 000 автомобила. Паркинг P3 е за дългосрочно паркиране и се намира срещу терминала. Предлагат се различни услуги – измиване на коли, паркиране, дребни поправки (тел: (02) 7485 2934).
………….
Международното летище Малпенса се намира на 50 км от Милано и е едно от трите международни летища около Милано.
Добридолският манастир „Света Троица“ е действащ мъжки манастир в Северна България на Българската православна църква, Видинската епархия, Ломската духовна околия.
Солженицин е церил очите си в Добридолския манастир.
Намира се на 4 километра южно от село Добри дол (Община Лом) край шосето Лом – Видин, на 22 км. от Лом и на 35 км. от Видин. Разположен е в дол, в който някога са били застроени с. Добри дол и манастирът, днес известен като Добридолски манастир. На около 200-300 метра на юг от манастира се намира аязмо с лечебна вода, наречено на светиите Козма и Дамян (празникът им е на 1 ноември).
История
Манастирът е основан по времето на Първата българска държава (ІХ век). След покоряването на Видинското царство от османците са унищожени много храмове и епархийски манастири, между които е и Добридолският манастир. В пълно запустение остава до 1610 г., след което е възобновен от преп. Пимен Зографски. След Чипровското въстание (1688) манастирът отново е разрушен. Последното разрушаване на манастира става по времето на Руско-турската война през 1828 г.
Легенди
За аязмото и построяването на манастира има предание, в което се разказва следното. В старо време сляп старец си загубил кравата в горист дол. Много часове се провирал из гъсталаците и се ослушвал да я чуе къде е. По едно време до слуха му достигнал слаб ромон. Доближил до аязмо (изворче), напил се от водата му и си умил очите. И за своя радост веднага прогледнал. Старецът си помислил, че за това трябва да научат повече хора, а нуждаещите се да намерят изцеление. За това трябвало да се изгради манастир – подслон за духовни люде, които да се грижат за аязмото, подслон и за нуждаещите се от целебната му вода. Населението на околните села се обединило и построило манастир и така това място станало средище на човешката вяра и надежда.
Добридолският манастир е разположен близо до с. Добридол, на 22 км от гр. Лом и на 35 км от гр. Видин.
Транспорт:
До Добридолския манастир се стига лесно от с. Добридол.
История на манастира:
Добридолският манастир "Св. Троица" е основан през средновековието, като в края на 18в. е бил опожарен. През 1850г. Светата обител е възстановена от йеромонах Венедикт, а през 1860г. манастира е посетен от бележития славист Ф.Каниц. По това време монашеското братство наброявало пет души, начело с игумен Василий.
Архитектура и текущо състояние:
Понастоящем Добридолският манастир е действащ и разполага с подходяща база, която да осигури нормалното провеждане на семинари и квалификационни курсове. Манастирът е обитаван от трима монаси и четирима послушника, между които и наскоро назаначения игумен йеромонах Харалампий. Църквата е обновена през 19в. е представлява еднокорабна, кръстовидна, едноапсидна сграда с купол изграден върху осмостенен барабан. В нея няма стенописи, но над входната врата има каменни фигури и ктиторски надпис. В момента тя и трапезарията са в ремонт, но приемната за посрещане на гости е вече готова.
Контакти на манастира :
Телефон за връзка: 09323/686
Настаняване в манастира:
В Добридолския манастир има възможност за нощувка и се предлага храна.
………..
Крепостта Баба Вида е любимото място на българите
Агенция Монитор – сряда, 13-12-2017 – 11:47
Крепостта Баба Вида е любимото място за разходка и туризъм на българите. Туристическата дестинация край Видин спечели наградата в категория „Изборът на българите“ в Годишните награди в туризма за 2017 г.
За втора поредна година Министерството на туризма организира церемонията, за да стимулира българските общини. Претендентите за първите места се състезаваха в общо 16 категории. На церемонията присъства и председателят на Народното събрание (НС) Цвета Караянчева. Тя изтъкна, че успехите на българския туризъм се дължат на общите усилия на институции и граждани.
Статуетка в категория „Иновация“ получи веломаршрут Дунав Ултра, който е дълъг 700 километра и минава през 15 общини. Петзвездният шахматен мач под небето в морския курорт Албена пък бе отличен с приз за „Специализиран туризъм“.
Фестивалът Франкофоли пък бе награден за „Туристическо събитие“. Празникът на розата в Стрелча спечели „Духът на България“. Община Сандански грабна първото място за „Туристическа дестинация“, а Пловдив за „Община за културно-исторически туризъм“.
За „Туристическа атракция“ българите избраха Бегликташ, а „Община за балнео- и СПА туризъм“ Минерални бани.
В категорията „Община за морски туризъм“ най-много гласове събра Поморие, а Банско бе награден за „Община за планински туризъм“.
Репортерът на „Монитор“ Магдалена Ковачева бе отличена на III място за материала си „Картофена торта и палачинки опитаха туристите в Чепеларе“.
По време на церемонията кметът на София Йорданка Фандъкова заяви, че за столицата 2017 г. е била успешна в сферата на туризма – 1,1 млн. са туристите посетили София за първите 10 месеца, което е ръст от 11% в сравнение с миналата година. Отчетеният ръст при нощувките пък е 13 на сто.
…………….
…………
Какую роль играл алкоголь в жизни великого американского писателя
Все знают, что Хемингуэй был не дурак выпить. В каждом городе, где побывал писатель, есть сразу несколько баров, претендующих на звание "любимый бар Хемингуэя". Хемингуэю приписывают изобретение множества коктейлей; про него ходит масса алкогольных легенд, большинство из которых не имеет никакого отношения к реальности. Но при этом у самого растиражированного американского автора прошлого века есть чему поучиться в смысле отношений с выпивкой.
Хемингуэй никогда не пил за работой
Когда его в одном из интервью спросили, помогает ли ему алкоголь писать, он ответил: "Вы когда-нибудь слышали, чтобы человек пил за работой и при этом делал ее хорошо? Хорошо, есть Фолкнер. Он пьет, когда пишет, и я могу совершенно точно сказать, когда он выпил первую порцию за день, даже если это произошло прямо посреди предложения".
Мохито не был любимым напитком Хемингуэя
Хемингуэй одно время жил на Кубе и, вероятно, пробовал мохито. Однако репутация любимого напитка Хемингуэя, сделавшая мохито самым популярным коктейлем в мире, – не более чем маркетинговый ход гаванского бара La Bodeguita del Medio. Эти ребята даже пошли на прямой подлог: на стене бара висит записка с признанием в любви к мохито, написанная, якобы, Хемингуэем. На самом деле, писатель был диабетиком, поэтому пил в основном максимально сухие напитки. Сладкий мохито точно не относился к числу его любимых напитков хотя бы поэтому. Ну и при всех своих недостатках, Хемингуэй был не настолько обделен хорошим вкусом, чтобы любить мохито.
Любимым коктейлем Хемингуэя был ОЧЕНЬ сухой мартини
Драй мартини Хемингуэй заказывал почти в каждом баре, где оказывался, и каждый следующий был суше предыдущего. Эту же привычку он распространил на нескольких своих героев. Так, главный герой романа "За рекой, в тени деревьев" в какой-то момент заказывает себе коктейль, состоящий из 15 частей мартини и одной части вермута, получивший название "Монтгомери мартини".
Хемингуэй пил все напитки ледяными
В первую очередь, это относится к тому же драй мартини. Хемингуэй утверждал, что он должен быть "таким холодным, чтобы его невозможно было держать в руках, потому что он прилипает к пальцам". Помимо жидких ингредиентов, он использовал в замороженном виде цедру, оливки и коктейльные луковицы.
Хемингуэй не изобретал "Кровавую Мэри"
Одна из легенд о происхождении этого коктейля гласит, что однажды доктора запретили Хемингуэю алкоголь. В это время он жил в парижском отеле Ritz со своей женой Мэри. Писатель попросил бармена делать ему по утрам коктейль из водки, томатного сока, специй и льда, чтобы ингредиенты с сильных вкусом забивали вкус и запах водки. Таким образом он хотел скрыть от жены свой напиток, зато назвал его в ее честь. Многие люди, близко знавшие Хемингуэя, в частности, писатель Филипп Грин, опровергают эту историю.
Хемингуэй сформулировал самый полезный совет для любознательного путешественника
"Не тратьте время на церкви, правительственные здания и площади. Если вы хотите понять другую культуру, проведите ночь в местных барах". К совету человека, объездившего пол-мира, воевавшего в двух войнах и выпившего в процессе бесчисленное количество алкоголя, стоит прислушаться.
…………
Шампан и Кианти Класико обединяват усилия в името на виното! от DiVino 27 Декември 2016
Италианската Кианти Класико и френската Шампан подписаха споразумение за партньорство. Целта е да се даде тласък на винарството и винения туризъм в двете области.
Документът беше подписан официално от кметовете на Реймс и Флоренция, Арно Робине и Дарио Нардела. Идеята е двете прочути области да споделят опит и добри практики по въпроси като защитата на наименованията за произход и колективните брандове, винарски техники и устойчивото развитие в контекста на климатичните промени. По-рано тази година Кианти Класико отбеляза 300-годишен юбилей, което го прави първото в света законно установено винено наименование.
…………
Кианти Класико празнува 300 години история! от DiVino 24 Септември 2016
Днес се навършват 300 години откакто виното кианти е обявено за контролирано наименование. За важността на събитието говори и фактът, че юбилеят ще бъде отбелязан с галавечеря, в присъствието премиерът Матео Ренци.
На 24 септември 1716, великият херцог на Тоскана Козимо III Медичи издава указ, с който определя границите за производство на прочутото вино. В документа е записано, че вино с наименованието кианти може да се прави само в строго определен район от 70 хиляди хектара между Флоренция и Сиена. Така се ражда първото в света законно установено винено наименование.
С годините кианти добива световна популярност и постепенно се разширява зоната за производството му. За да се отличават вината от първоначално определената зона към името кианти се добавя и класико, а производителите от Chianti Classico избират за свой символ черния петел или Gallo Nero. Регионът на Chianti Classico е известен с голямо разнообразие на микроклимати и почви, които влияят върху характера на вината. Много може да се спекулира с това как са изглеждали тамошните вина преди 300 години, но безспорен факт е, че качеството на Chianti Classico сериозно се подобри през последните 40 години. За да носи едно вино наименованието кианти класико то трябва да е направено от най-малко 80% от местната звезда – сортът санджовезе.
…………..
Шампан
Шампан (Champagne) е най-северната лозарска област във Франция и едва ли има друга дума, освен "шампанско", която да предизвиква толкова празнично настроение. Областта на прочутите пенливи вина се простира на около 145 км североизточно от Париж и заема басейна на вътрешно море, изчезнало през терциера. В течение на стотици хиляди години по дъното му са се отлагали варовикови слоеве. Геоложки движения са довели до образуването на двете плата Монтан де Реймс (Montagne de Reims) и Кот де Блан (Côte des blancs), където се намират най-много от селищата с шампанските наименования Grand Cru и Premier Cru. Най-добрите изби се намират около градовете Реймс (Reyms) и Еперне (Epernay).
В наши дни, Шампан обхваща площ от 33 000 ха или 3,4% от лозята във Франция. Според действащите закони, „шампански” могат да се наричат единствено вината, които са произведени от лозя в рамките на областта и то в изби, в които се правят единствено „шампански” вина.
Комбиниране на вино с храна
Комбиниране на храна с вино
В DiVino
В DiКомбиниране на вино с храна
