Сиромах човек – жив дявол! Поговорка колкото дяволита, толкова и сбъркана. Почти колкото решението на Народното събрание да продължи мораториума върху продажба на земя на чужденци. Актът отприщи бент от емоции, но всичко се свежда до въпроса: дърпаме ли дявола за опашката, или просто разчитаме да налетим на малкия дявол.
Два дни след решението премиерът Пламен Орешарски съобщи лаконично в Брюксел, че то ще бъде преразгледано. Дали Орешарски е употребил термина в по-тесен смисъл или в по-широк, не стана ясно. Чисто юридически преразглеждането означава Народното събрание да приеме друго решение, с което да отмени първото. Широкото тълкуване пък насочва към Конституционния съд, който да обяви решението за противоконституционно. Което означава и противоречащо на договорите за функциониране и за присъединяването ни към Европейския съюз.
Вярно е, че депутатите ни са живи дяволи, но онези, които гласуваха за продължаването на мораториума, се изпокриха. Баш дяволите от ГЕРБ пък смениха десните възгледи с леви, шушукайки си из парламентарните кулоари, че това, което гласуват, няма правни последствия. Защо го правят – да каже старшията Бойко Борисов. Същият, който канеше някакви китайци да изкупят половин Северозападнала България. И той взе, че каза два дни по-късно в Брюксел: Подведени бяхме от популизъм и всеобща лудост.
Шокирани от станалото министри, партийни и парламентарни шефове се вързаха на дяволъка. Започнаха презглава да сипят политически, юридически и катастрофически аргументи. А електоратът гледаше и слушаше слисан с питащо изражение: Тия с всичкия ли са? Те го пазят да не стане крепостен селянин в страната си, а той възразява, че от много пазене са го превърнали в жив роб. И покрай тези трансформации са го накарали да се чуди какво да прави със земята си.
От правна гледна точка нещата изглеждат ясни. Който се пази от европейци, да излиза от Евросъюза. По силата на конституцията Договорът за присъединяване е не просто част от вътрешното законодателство – той има приоритет пред него. А приоритет пред един закон има само конституцията. Практически погледнато договорът е част от конституцията, което е двойно конституционно основание за отмяна на решението.
Този път Конституционният съд едва ли ще се бави. А с оглед казаното от Орешарски в Брюксел депутатите може и да изпреварят съда. Във всички случаи излагацията е за тях, но просто не им пука.
Да речем, че решението не бъде отменено (включително от Конституционния съд), но си траем за излизане от Евросъюза или за промяна на Договора. Освен че ще отнесем наказателната процедура, което означава яка глоба, забранените от мораториума сделки със земя също ще увиснат. Дори ако Конституционният съд да се забави с отмяната, трябва да е ясно, че ще важи решението му само занапред. Сключените междувременно сделки няма да бъдат обхванати от конституционното решение, което означава, че ще са недействителни, понеже мораториумът ги забранява. Но пък по присъеденителния договор те ще са действителни, тъй като ограничението в него ще е отпаднало. А този договор е пряк източник на право и при спор всеки наш съд може да се позове на него.
Какво ще отсъди този съд, когато делото за разваляне на подобна сделка стигне до него? Ами ще се обърне към Съда на Европейския съюз в Люксембург, за да го пита какво да прави. И познайте какъв ще е отговорът на институцията, следяща за цялостното прилагане на европейското законодателство в отделните страни членки.
Да не говорим за отлива на мераклии да купят българска земя (не че много ги има като физически лица)и чакащите само това спекуланти и арендатори. Първите купуват на евтиния, каквото им хареса, вторите плащат на собствениците по нищо лева на декар. Къде плащат, къде не… В същото време привличаме инвеститори с оферти за платен статут на постоянно пребиваващи. Как ли не въртяха Закона за чужденците по този въпрос, а лавината от инвеститори не иде. В крайна сметка депутатите възстановиха правото чужденци да получават разрешение за постоянно пребиваване у нас, ако са вложили над 1 млн. лв. в българска банка. Новото е, че парите трябва да постъпят в банковия трезор по договор за доверително управление за не по-малко от пет години.
Не чухме обаче колко са чужденците със статут на постоянно пребиваващи въз основа на такава инвестиция? И в колко случая държавата е измамена. По настояване на ДАНС и Националната разузнавателна служба тази уредба беше отменена в началото на годината. Аргументите на разведките бяха, че тя е средство за внос на съмнителни капитали. Сега службите мълчат в условията на бежански поток.
От месеци слушаме и за схема, с която законът бива заобикалян. Няколко добре известни адвокатски и консултантски кантори внасят сумата от името на чужденеца в българска банка. Първо, прибират космически хонорар, без да извършват реална правна услуга. Второ, обръщат наопаки както Закона за чужденците, така и Закона за адвокатурата, ползвайки възможността за поддържане на т. нар. клиентски сметки от свое име. Внасят парите, клиентът им взима статута на постоянно пребиваващ, после си ги теглят – и точка на инвестицията
Сега се твърди, че гаранция срещу злоупотреби ще е изискването на договор за доверително управление, с който депозитът да бъде поддържан за срок, не по-малък от пет години. Иначе можело да купиш имот, за да получиш статута, а на другия ден да го продадеш. Какво обаче пречеше с едно просто допълнение да бъде предвидено, че при такава продажба статутът се изгубва? Купуването на имот все пак е реална инвестиция. После купувачът ще влага още за доизграждане, ремонти, поддръжка, данъци, такса смет – все нови инвестиции.
А държането на пари на депозит в продължение на пет години без право да ги ползваш е нещо, което ще прогони всеки, който иска да инвестира у нас, но няма късмета да е милионер. Пък и схемата плаче за заобикаляне. Както и тази за купуване на земя от чужденци, заобикаляна законно с посредничеството на юридически лица. Хлопваш, значи, вратата на европееца, но я отваряш широко за азиатеца и африканеца, стига да се е снабдил с българско ООД, което става с уставен капитал от 2 лева.
Дяволска работа е това, сиромашията. Но пред депутатската си е почтено занимание.
