Пореден медиен балон с въздух под налягане, докато се уреждат олигархично-политически сметки с държавно съучастие. Така изглежда акцията срещу паралелния износ на лекарства в нейния пик. След поредица подгряващи изяви прокуратурата повдигна обвинения към седем души за участие в организирана престъпна група начело със сирийски гражданин, организирала незаконен експорт на скъпи медикаменти. Ако това е резултатът от мерките за ограничаване на източването на здравната каса със стотици милиони, което обявиха, здраве му кажи!
Още през пролетта на топа на устата беше заложен публично аптечният бос Веселин Марешки. Подобно на серията репортажи за неплатения акциз при горивата БНТ пусна такива материали и за лекарствата. Казаха ни, че порочната практика за нелегален износ на скъпоструващи лекарства, заплащани изцяло или частично от здравната каса, към страни в Европейския съюз, се движи през фирми, свързани с лидера на партия "Воля". В основата била "Трейднет България" на майка му Веска Марешка. Направена беше връзката с недоволството на пациенти и пациентски организации, които изпратиха в началото на годината десетки сигнали до Министерството на здравеопазването и до Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ) за липса на животоспасяващи медикаменти в аптеките.
По тези сигнали двете институции започнаха проверки съвместно с Агенция “Митници”, НАП и ДАНС. В резултат сигналите намалели със 70%, но така и не било установено кой извършва паралелния износ, колко печели, нарушение ли е това и как пациентите да бъдат защитени. Веднага стана ясно обаче, че при легален износ всичко трябва да е ясно. А ако е неясно, значи, че или институциите си затварят очите, или става въпрос за нелегален износ. Само че нещата не започват и не свършват с Марешки.
Законът за лекарствените продукти в хуманната медицина регламентира изрично режима за износ на лекарства от производители и търговци. Съгласно този режим износ на лекарствени продукти от територията на Република България може да извършва физическо или юридическо лице, притежател на разрешение за търговия на едро с лекарствени продукти или притежател на разрешение за производство. Производителите може да изнасят само произведените от тях лекарства, а за търговците няма ограничения. продукти. Експортните правила се отнасят и за вътреобщностните доставки в рамките на Европейския съюз.
Никой не каза обаче, че експортни правила на практика вече… няма. Защо ли? Ами защото броени месеци след приемането им бяха премахнати от закона по искане на ГЕРБ. Това стана преди три години с решение на Конституционния съд, който беше сезиран от управляващите по време на втория кабинет "Борисов". И тук мащабът на манипулациите е съизмерими единствено с размера на прокарваните лобистки интереси. За какво става въпрос?
Конституционното решение оряза жестоко режима за износ на лекарства, като лиши държавата от всякакъв контрол върху него. Да видим първо какво остана. Износ на лекарствени продукти, включени в позитивния лекарствен списък от територията на Република България, се извършва след подаване на уведомление до ИАЛ за всеки конкретен случай, когато износът се осъществява от притежател на разрешение за търговия на едро с лекарствени продукти. Уведомлението съдържа данни за търговеца, разрешението му, за вида и количеството на предназначените за износ лекарства, както и за държавата, в която ще бъдат експортирани. И толкова.
А ето какво се оказа противоконституционно. Накратко – целият механизъм за контрол на износа в публичен интерес,бе въведен при управлението на кабинета "Орешарски". Той даваше правомощия на ИАЛ да изисква информация за предназначения за износ лекарствен продукт за период от шест месеца назад, за потреблението му от здравната каса и здравното министерство, както и за доставените количества от него в страната от притежателя на разрешението за употреба. След извършен анализ на предоставените данни с оглед на наличните количества в страната ИАЛ можеше да възрази или да откаже изрично заявения експорт в изрично изброени хипотези. Всички те са в интерес на пациентите и е пълно безочие крадецът днес да вика: "Дръжте крадеца!"
Първото условие за отказ на разрешение за експорт е наличните към момента на подаване на уведомлението до ИАЛ количества от съответния лекарствен продукт в Република България да не са достатъчни за задоволяване здравните потребности на населението. Втората хипотеза е вероятността в резултат на износа да настъпи временен недостиг на необходимите за задоволяване здравните потребности на населението количества от съответния лекарствен продукт. А третата хипотеза е вероятността липсата на достатъчни количества от съответния лекарствен продукт за задоволяване здравните потребности на населението да застраши сериозно живота и здравето на населението.
Премахнато беше и изискването данните за износа на лекарствени продукти от страната да бъдат публикувани на интернет страницата на ИАЛ. Всичко това беше изхвърлено от закона след бесен лобистки натиск, независимо че в полза на търговците беше предвидена възможност за съдебен контрол върху отказите на ИАЛ за извършване на износ. В бързината дори забравиха да премахнат и текст, който стана безпредметен. Според него износът на лекарствени продукти се извършва в срок до три месеца от изтичане на срока за мълчаливо съгласие по уведомленията до ИАЛ – в случай че няма заповед за отказ. На практика функцията на лекарствената агенция беше сведена до пощенска кутия за експортни намерения, а към търговците беше отправено скритото послание, че може и да не ги заявяват.
Днес никой не споменава и друго – че премахването на този режим беше в полза именно на търговци като Марешки. Паралелният износ представлява продажба на медикаменти от европейски държави с по-ниски цени в други с по-високи. И понеже като страна с най-нисък стандарт България е и с най-ниски цени в Европа, скъпите поначало медикаменти стават предмет на паралелен износ за страни от Западна Европа. Това е неприемливо за фармацевтичните фирми, които започват да изтеглят медикаменти от страната. Приемливо е обаче за търговците, които печелят както на техен гръб, така и на гърба на държавата и обществото.
Депутатите от ГЕРБ тогава твърдяха по най-нелеп начин, че сезират Конституционния съд, защото предпазният за обществото режим бил всъщност… лобистки. Проблемът бил, че маскира един разрешителен режим като уведомителен, а търговците трябвало да чакат становището на ИАЛ и евентуално да обжалват отказите. В хода на конституционното дело стана ясно обаче, че проблеми със забавяне на износа изобщо не е имало, тъй като ИАЛ не е отказвала експорт на медикаменти. И пак тогава стана ясно, че отмененият режим е масова практика в страните от ЕС, които бранят правата на пациентите. И още тогава беше посочено, че липсата му е довела в различни страни до дефицит на лекарства за лечение на диабет, на онкологични заболявания, на таласемия, множествена склероза, астма и др. именно поради паралелния износ.
У нас обаче вървеше поредното откриване на топлата вода. То "напредна" с доклад за схемите на паралелен износ, внесен от шефа на ИАЛ доц. Асена Стоименова в парламентарната Комисия за борба със сивата икономика. От заключенията в доклада става ясно, че фармацевти, дистрибутори, прекупвачи, служители на здравни каси и на ТЕЛК реализират годишен паралелен износ на медикаменти за 400 млн. лева. Незаконната част от него била около 1/3, но и в Наказателния кодекс нямало състав на престъпление, по който този порочен бизнес да бъде преследван.
В същото увери и главният прокурор Сотир Цацаров на брифинг с министрите на здравеопаването и на вътрешните работи Кирил Ананиев и Валентин Радев по повод на резултатите от проверка на държавните и общинските болници. Държавното обвинение било с вързани ръце и имало нужда от промени в Наказателния кодекс, с които паралелният износ на лекарства да бъде криминализиран. Ситуацията сега била "престъпление има, състав в НК няма". Затова можели само да търсят данни за данъчно престъпление, пране на пари и евентуално митническа контрабанда, за които да повдигнат обвинения.
И Цацаров е прав не само защото няма наказателен текст, по който да бъде преследван паралелният износ. А и защото базовата му регламентация, както посочихме, е изцяло премахната. Ако няма законови правила за лекарствена търговия, които си длъжен да спазваш, тя не може да бъде нито престъпление, нито дори нарушение. И точно заради това главният прокурор не пропусна да напомни, че "се наблюдава един стремеж да се прехвърлят абсолютно всички проблеми, възникнали по повод отпускане и предписване на лекарствени средства на прокуратурата.
Остава само да ръкопляскаме на заявката на МВР-шефа Валентин Радев: "Дисциплинираме системата на здравеопазването!" Здравният министър Кирил Ананиев отново посочи, че става въпрос за източване на бюджета на НЗОК за стотици милиони лева. А шефът на спецпрокуратурата Иван Гешев загатна, че веригата от обвиняеми може да стане доста дълга и има амбиция да стигне до максимален брой лица. А дано, ама надали.
Тепърва ще се търсят обаче доказателства за "паралелните" престъпления и не било ясно има ли замесени лекари и болници. За лидер на престъпната група е обявен сириецът Амир Мохамед ал Хусаини – магистър-фармацевт с отнети права. Имал е бизнес с аптеки, а понастоящем действал като началник на склад на фирма, през която минавал нелегалният реекспорт. Хусайни е подсъдим вече за измама и данъчно престъпление, има и тригодишна условна присъда за разпространението на фалшифицирани пари.
През 2015 г. ИАЛ открила сериозни нарушение във фирмата му и наложила две глоби за общо 5000 лева. В складовете били открити и конфискувани множество лекарства, пакетирани с чуждестранни опаковки с надписи на турски и румънски. Последното илюстрира и версията за медикаменти на световни производители, внасяни от Турция и преопаковани у нас, за да бъдат изнасяни в Западна Европа под формата на реекспорт. Съществената за източването на здравната каса схема е обаче друга – изписване на реимбурсирани лекарства с фалшиви документи на болни у нас.
Останалите шестима обвиняеми по делото за лекарствата, обозначени от Гешев като “известни столични ДДС-ари“, бяха пуснати веднага на свобода срещу парична гаранция. Във Великобритания и в Германия също имало дела за открити фалшиви медикаменти с връзка с българския казус. Разпоредена е и данъчна ревизия на 42 юридически лица, а Изпълнителна агенция “Медицински одит“ е започнала проверка в 30 аптеки и три болници, като списъкът щял вероятно да се разшири.
Цялостното впечатление е обаче, че противно на заявената от говорителката на главния прокурор Румяна Арнаудова воля за справяне с проблема такава няма. Действа се привидно мащабно, но всъщност ограничено и контролирано. И се залага на късата памет на потърпевшите, на обществеността, за да бъдат заметени следите.
