Промени в Наказателния кодекс разширяват кръга на лицата, които може да бъдат преследвани за корупционни престъпления. Проектът бе одобрен от министрите от кабинета "Борисов-3", съобщиха от Министерския съвет.
С предлаганите за приемане от Народното събрание промени се разширява обхватът на понятието "длъжностно лице". В него ще попадат също заемащите служба в общинските администрации, хората, изпълняващи ръководна работа или работа при обединение от търговци, или друга публична функция.
Идеята е да се уеднакви режимът на корупционните престъпления, така че наказателноправните норми да се прилагат симетрично за длъжностни лица от публичния сектор и за длъжностни лица от частния сектор.
За длъжностните лица, които нарушават или не изпълняват задълженията си, или превишат правата си и от това произлизат значителни вредни последици за физически, юридически лица или обединения, се предлага нов състав на престъплението по чл. 221 от НК – наказание до 4 години затвор и лишаване от права.
Новото в проекта е, че за пръв път се инкриминира търговията с влияние при осъществяване на търговска дейност. Това деяние се характеризира с висока степен на обществена опасност, но в момента не попада в обхвата на наказателния закон. Законопроектът предвижда до 5 години лишаване от свобода и глоба за търговци, ръководители и служители в Юридически лица и еднолични търговци, които искат или приемат подкуп, за да упражнят влияние при вземане на решение от друго лице.
В проекта се предвижда отпадане от наказателна отговорност на хората, предложили, обещали или дали подкуп или облага. Условието е те да са направили деянието в защита на законно право или интерес. Другото условие е – ако незабавно и доброволно са съобщили за това на съответните органи.
За искане, даване, получаване и посредничество при т. нар. "стопански подкуп" от НК отпада изискването облагата да е само имотна. Наказанието за стопански подкуп се увеличава на до 5 години и глоба от 500 лв. до 2000 лв. В сега действащия кодекс, то е до 2 години и глоба в размер 100-300 лв, уточняват от МС.
Предложените изменения са и в отговор на препоръките от Независимия технически анализ на структурния и функционален модел на Прокуратурата на Република България.
Той бе изготвен през 2016 година от Службата за подкрепа на структурни реформи към Европейската комисия. Законодателните промени са залегнали в Плана за действие за изпълнение на препоръките от доклада на Европейската комисия от януари 2017 г. по Механизма за сътрудничество и оценка, допълват от МС.