Да беше мор, да беше чума, да се свием в ъгъла и да се молим за Божията милост. Ама не – дългогодишна реформа топи силиците на една от най-важните институции в държавата – Министерството на вътрешните работи. Най-лошото е, че няма изгледи реформата да приключи в обозримо бъдеще.
Дори историческата справка за битието на МВР от основаването му досега многозначително говори, че ситуацията във ведомството не е добра. Меко казано. Когато то е създадено, с Указ № 1 от 5 юли 1879 г. на княз Александър I основните области на дейност на министерството са доста разнопосочни и абсурдни: вътрешни работи и администрация; народно здраве; ветеринарно дело и за капак – управление на пощите и телеграфите.
На тогавашните управници обаче не им били необходими десетилетия, за да разберат, че МВР е тромава институция, затормозена от излишни дейности. Грижата по управлението на пощите например отпада три години след създаването на министерството – през 1882 година. А с още по-абсурдното задължение да отговаря и за ветеринарното дело МВР се разделя година по-късно – през 1893-а. Най-дълго вътрешното ведомство се грижи за обществените дела, сред които и народното здраве, но през 1885 г. то се освобождава и от тази тегоба.
Историческата справка определено е в полза и на тогавашните управници на МВР. Сред тях са Тодор Бурмов, Георги Тишев, Драган Цанков, Петко Славейков, Григор Начович, Никола Сукнаров, Петко Каравелов, които са дали своя принос тогавашното МВР да се отърве от тежестта на несвойствени задачи…
А от 2007 г., когато ни приеха в Европейския съюз, досега начело на вътрешното ведомство са били общо десет министри, включително и сегашният – Валентин Радев: Румен Петков, Михаил Миков, Цветан Цветанов, Петя Първанова, Цветлин Йовчев, Йордан Бакалов, Веселин Вучков, Румяна Бъчварова и Пламен Узунов. Пада им се по една година от времето на членството ни в ЕС, през която всеки от тях (и политическите партии, които са ги излъчили) не са направили нищо та тромавото, огромно и задъхващо се от бремето на структурните си проблеми министерство вече да е спомен.
Няма да се спираме на всеизвестните и отколешни проблеми на вътрешното ведомство, които определят ширещото се усещане за несигурност сред гражданите. Въпреки че някои социолози венцехвалят управляваното от ГЕРБ МВР и отчитат ръст на доверието към институцията. "Галъп" например твърди, че МВР се ползва с 46 на сто доверие сред българите, докато преди две години то е било 30 на сто.
Самите социолози обаче коментират, че е възможно това да е конюнктурен ефект. Например при първото правителство на ГЕРБ е засечен пик на доверието заради активността на тогавашния министър Цветан Цветанов. В края на 2010 г. тенденцията е в обратна посока, най-вече заради същия Цветанов и скандалите около т.нар. цецомобили. Както е известно, тогава автомобилите на МВР за подслушване са работили изключително ефективно, а 2010 г. беше годината, в която бе отчетен най-големият ръст на използвани специални разузнавателни средства (СРС).
Има и друга особеност – доверието към институцията се влияе от политически фактори. НДСВ и задкулисието, съставено от бивши служители на ДС, от бизнесмени с мрачна слава и политически шахматисти, навремето избра за главен секретар на МВР идващия от силовите групировки Бойко Борисов. С агресивни пиар акции той набра висок рейтинг, който преля към министерството. Въпреки че от негово време останаха неразкрити куп поръчкови убийства – кое от кое все по-шокиращо.
Социолозите твърдят още, че през 2017 г. сегашният вътрешен министър Валентин Радев се е ползвал с доверието на една десета от пълнолетното население. А близо 40% от гражданите пък не са запознати с личността му. Тези факти навярно дават отражение върху неговия рейтинг и върху този на ръководеното от него ведомство. По-важното обаче е, че в самата система Радев се ползва с ниско доверие.
Показател за това са протестите, с които служителите на МВР изпращат 2017-а. В последната седмица преди Коледа на извънредно заседание на Съвета за социално партньорство бе подписан колективният трудов договор на служителите с министерството. Стана ясно, че всички служители в системата, включително и на високопоставени ръководни постове, ще получат еднакво увеличение на заплатите от следващата година. Увеличението е от допълнителните 55 млн. лв., които правителството отпусна на МВР за 2018 година.
Според Илия Кузманов от Синдикалната организация на служителите в МВР разпределянето на тези 55 млн. лв. означава увеличение с около 50 лв. за служител. Той подчерта, че това не е договорка с управляващите, а опит на ръководството за честно отношение към всички служители на министерството, тъй като при някои ръстът на заплатата щял да бъде в рамките на 1 лев. Една огромна част от разследващите полицаи щяха да получат от 0 до 19 лв. увеличение. Същото важеше и за пожарникарите, коментира Кузманов.
Протести ще има и след 5 януари 2018 година. Въпреки че на раздяла с 2017 -а служителите в МВР получиха по 480 лв. коледен бонус. Това не попречи на синдикатите да обявят протест на полицаите по граничните пунктове във Варна, Елхово, Дуранкулак, Кулата и Стрезимировци.Те са недоволни заради неизпълненото искане за увеличение на заплатите с 15% със задна дата и от липсата на разговори за нов Закон за МВР. На което МВР-шефът Радев отговори равнодушно: "Имат право да протестират. Има ли обаче протест, значи има проблем." И многозначително добави, че надеждите му са скромни – очаква протестите да спрат до професионалния празник на вътрешното министерство.
Едва ли тогава ще се появи нов закон за МВР, какъвто искат синдикатите. За десет години реформата не свърши, едва ли ще приключи и след шест месеца.
А дали не е, защото през юли председателството на България на Съвета на ЕС приключва? И тогава Радев, заедно с премиера Бойко Борисов и останалите от кабинета ще яхнат прочутото гюле на барон Мюнхаузен, което ще ги отнесе далеч, далеч от грижи, протести и несвършени реформи…?!
