Петър Драмов,
УниКредит Булбанк АД
Алчността за по-големи печалби отново взе връх. Пазарните участници имаха вътрешното усещане, че цената на държавните ценни книжа, емитирани от страни с първокласен кредитен рейтинг, е силно надценена и в най-скоро време ще има корекция. Това се случи във вторник, на 19 декември – деня, в който Германия обяви решението си да продаде по-голямо количество трийсетгодишни книжа през идващата 2018 г. в сравнение с отиващата си 2017 година. Това на практика означава повече "стока" на пазара и е съвсем естествено цената й да се понижи. Допълнителен мощен стимул за тоталната и повсеместна разпродажба на държавни ценни книжа дойде иззад Океана, където Сенатът даде зелена светлина за така прокламираната и спорна данъчна реформа, инициирана от Тръмп. Тази новина не е нова и изненадваща, защото от много време вече се коментира. Ефектът от реформата не само е калкулиран вече в цената на книжата, но и ефектите му се очаква да се случат в диапазон до две години. Да, ръстът на БВП ще бъде подкрепен, но пазарите ще продължат да следят развитието на основните фундаменти и особено внимание ще се обръща на инфлационните процеси, защото засега те се оказват основната спънка пред Фед, за да предприеме още по-агресивно вдигане на основната лихва в най-голямата световна икономика. Следващата корекция нагоре с нови 25 базисни точки са очаква да се случи през март 2018 година.
В резултат цените на щатските и немските десетгодишни държавни облигационни емисии се сринаха с по 70 цента в рамките на часове, спадът продължи и през следващия ден и успя да надскочи един долар за щатските и едно евро за немските книжа. Доходността им, бидейки в обратнопропорционална зависимост спрямо цената, се повиши, като тази на щатските книжа достигна деветмесечен връх от 2.47% на годишна база. Последваха ги книжата и на останалите страни, имащи статута на развити пазарни икономки като Канада, Холандия, Италия, Франция и Австралия. Купени обаче бяха книжата на по-рисковите, но и носещи по-висока доходност книжа на емитенти като Чили, Колумбия, Португалия, Унгария и Гърция.
Българските еврооблигационни книжа са позиционирани в дъното на таблицата на имащите инвестиционен рейтинг държави, но все пак са с инвестиционен. Ето защо те също бяха обект на разпродажби и цената им пое надолу, а доходността им – нагоре. В рамките само на първите дни от настоящата седмица доходността на най-дългосрочната ни емисия с падеж 2035 г. се повиши с 2 базисни пункта – до 2.22%, а на тези с падежи 2028 г. и 2027 г. с по 1 точка – до 1.38 и 1.07 процента. Повишението на доходността на по-краткосрочните ни книжа с падеж 2024-а и 2023 г. отскочи с 3 базисни пункта до съответно 0.6 и 0.2% годишно. Възвръщаемостта от инвестицията в най-краткосрочните ни книжа продължава да е отрицателна, но вече е минус 0.03 вместо минус 0.06 процента.
Свръхликвидността в банковата ни система, тази над изискуемите минимални задължителни резерви, леко се "свива" с 800 млн. лв. и вече е само 7.5 млрд. лева. Основната причина за което не се крие в активизирането на кредитната дейност, а в по-интензивното купуване на ДЦК. Друго съществено разместване на банковите активи се забелязва при наличностите на търговските ни банки при БНБ, които намаляват с 6 млрд. лева. Те са преместени при чуждестранни първокласни кореспонденти. Това стана факт, след като централната ни банка едностранно обяви завишение на "наказателната" лихва от минус 0.4 на минус 0.6%, считано от началото на октомври за поддържане на наличности по сметки при нея, надвишаващи изискуемите задължителни резерви. В първия месец на 2018 г. настъпват падежите на ДЦК с обща номинална стойност 1.05 млрд. лв., с които ликвидността в банковата ни система ще се увеличи.
