Петър Драмов,
"УниКредит Булбанк" АД
Икономиката на България се отърси от кризата, обхванала света след 2008 г., и бележи завидни и солидни показатели през цялата изминала 2017 година. Коефициентът на заетост, който говори много повече от коефициента на безработица, нарасна с 3.3% през 2017 година. Успоредно с това се отчита и добър ръст в заплащането. Ето защо се наблюдава добре изразено оживление в крайното потребление, което е основен компонент на брутния вътрешен продукт. БВП на страната ни се увеличава и се очаква да бъде 4% за 2017 г., но е много важно да се отбележи, че и другите два основни компонента на БВП от гледна точка на търсенето – нетният износ и фирменото потребление (т.е. увеличението на капитала) се увеличават стабилно.
Ръстът на брутния ни продукт се очаква да бъде много над прогнозираните преди година 2.9 процента. Това на практика означава повече платени данъци спрямо предвиденото и по-пълна държавна хазна. Успоредно с това приходните ни агенции правят всичко възможно за увеличаване на събираемостта. Ето защо Министерството на финансите отчиташе преизпълнение на бюджетната рамка през цялата 2017 година. Това е основната причина емитирането на вътрешен дълг чрез продажба на държавни облигации да се ограничи до размера на излизащите в падеж предишни емисии. За цялата година те бяха за 785 млн. лв., а новопродадените книжа бяха за 789.5 млн. лв. номиналната стойност, разпределени в три емисии на държавни ценни книжа. Общата сума на облигационните ни емисии, търгувани на вътрешния пазар, е 6.9 млрд. лв. номинална стойност, разпределени в 23 емисии, т.е. средно по 300 млн. лв. номинал в емисия. Дългът ни като абсолютна сума и като дял от БВП, както и емисиите ДЦК са малки като сума, за да са атрактивни за чуждестранните инвеститори. Затова не трябва да ни учудва фактът, че книжа с номинал само 91 млн. лв. номинал са в портфейла на нерезидентите.
Дори и предлагането им на Българската фондова борса не успя да раздвижи пазара. От 1 ноември държавните ценни книжа се търгуват на Българска фондова борса. В рамките на тези два месеца през въпросния сегмент на борсата бяха регистрирани само две сделки за едва 0.6 млн. лева. Очакванията за свиване на спредовете и за активизиране на вторичната търговия чрез привличане на чуждестранни инвеститори не се оправдаха поради простата причина, че пазарът ни е малък и неликвиден. Големите играчи искат да влизат и да излизат от позиция по всяко време, а това няма как да се случи с емисии от порядъка на 200-300 млн. лв., и то при положение че те основно се купуват от банки, от застрахователни и пенсионни дружества и те ги държат до падежа им. За сравнение – една щатска или немска емисия е от порядъка на 25 до 45 млрд. долара/евро и се търгуват при 1-2 цента разлика в цената купува/продава. Испанските и италианските емисии са от 10 до 25 млрд. евро и се котират при спред 7-15 цента. Еврооблигационните емисии на страните от Централна и Източна Европа са между 1 и 3 млрд. евро и нямат славата на много ликвидни. Затова котировките им купува/продава са с разлика от около 55 цента. Вътрешните ни деноминирани в левове емисии се котират при спред от над 2 лв., което е сигурен белег на тотална липса на ликвидност.
Балансовото число на банковата ни система расте със стабилни темпове. През 2017 г. банките "пораснаха" с 5.3 млрд. лв. и балансите им надскочиха 95 млрд. лева. Привличането на парични средства от фирми и граждани растеше с по-бързи темпове, отколкото тези, с които те смогваха да отпускат кредити. С 4.6 млрд. лв. нарасна депозитната им база и само с 2 млрд. кредитният им портфейл. Свободната ликвидност – тази, която е след отчитана на минималните задължителни резерви и поддържаните касови наличности, в банковата ни система растеше и от 12.2 млрд. лв. преди година достигна 13.1 млрд. лв. сега. Банките се опитваха да вложат част от тези пари в държавни ценни книжа – най-вече български. Портфейлът им от дългови книжа набъбна с 0.5 млрд. лв. и достигна 12.9 млрд. лева. Желаещите да купят бяха много, но продавачите бяха малко. Ограниченото количество поражда дефицит, а цената на всяка дефицитна стока расте.
През 2017 г. цените на българските еврооблигационни емисии растяха, а доходността им, бидейки в обратнопропорционална зависимост спрямо цената, се понижаваше. С невероятните 13 евро поскъпна най-дългосрочната ни емисия с падеж 2035 г., а доходността й се срина с 90 базисни точки – до 2.22 процента. Книжата с падеж през 2028 г. поскъпнаха с 8.5 евро, а тези с падеж 2027 г. – с 9.4 евро. Носената от тях доходност вече е 1.37 и 1.08% на годишна база и е по-ниска спрямо година по-рано със съответно 93 и 113 базисни точки. С 5.7 евро поскъпна и емисията ни с падеж 2024 г., като доходността й се срина също със 100 базисни точки до 0.6% годишно. Купувачите на книжата ни с падеж 2023 г. вече ще трябва да платят 3.8 евро повече спрямо година по-рано, за да се сдобият с нея и да си осигурят годишна възвръщаемост от 0.2% годишно, което е 90 базисни точки по-малко. Стойността на най-краткосрочната ни облигация с падеж 2022 г. нарасна с 2.3 евро, а доходността й се хлъзна надолу с 80 базисни точки и вече трайно е на отрицателна територия със своите минус 0.06 процента.
За отбелязване е фактът, че на световната финансова сцена лихвите растяха. Фед повиши основната лихва на три пъти през изминалата година, а ЕЦБ засега не предприема стъпки в тази посока, но очакванията са това да се случи към края на 2018 година. Въпреки това доходността на немските десетгодишни облигации отбеляза повишение от 0.2 до 0.42 процента. Лихвеният диференциал между родните десетгодишни еврови облигационни емисии и немските такива се стопи много бързо от 200 до 66 базисни точки.
На вътрешния пазар на държавен дълг търсенето многократно превишаваше предлагането. Цената на пуснатата в обращение в началото на годината 10.5-годишна облигация се повиши със 7 лв. и в момента се търгува при 109 лв. за 100 номинал, осигуряваща 0.96% годишна доходност срещу 1.76% през януари. През септември се пуснаха в обращение облигации с падеж след 7.5 години, като цената им за последните месеци отскочи с 2 лв., а доходността й се понижи с 30 базисни точки до 0.4% годишно. Сделките с пласираните в началото на годината четиригодишни книжа при 0.18% годишна доходност вече се търсят при минус 0.1 процента.
