В залисията около коледния шопинг така и никой не разбра, че процедурата по приемането на скандалните поправки в Административнопроцесуалния кодекс (АПК) на практика бе блокирана – поне за няколко месеца.
Правната комисия на парламента бе насрочила обсъждането на проекта за 13 декември. Съществуваше голяма вероятност новите текстове, които предизвикаха яростен отпор главно заради предвижданото драстично оскъпяване на достъпа до административно правосъдие за граждани и юридически лица, да бъдат вкарани за второ четене до края на сезона и да бъдат "претупани" в полупразната пленарна зала между поредицата предпразнични купони.
Това обаче не се случи. Впоследствие неофициално се разбра, че новоизбраният председател на Върховния административен съд Георги Чолаков е поискал, преди законът да влезе за второ четене в пленарна зала, да се изчакат съдиите от ВАС да изразят становище по предлаганите промени.
До момента никой не се бе сетил да поиска такова становище от магистратите във ВАС, въпреки че точно те биха били най-полезни при обсъждането на тази материя, защото я познават най-добре. За този "пропуск" се разбра по време на изслушването на Чолаков преди избора му на председателския пост във ВАС. Пак тогава той изрази и своите сериозни резерви към част от предложенията в проекта.
Междувременно се оказа, че много тактично, но на практика унищожително становище по предложенията за промени в АПК е изпратил и сформираният към Народното събрание Консултативен съвет по законодателството, ръководен от проф. Огнян Герджиков.
Хубава работа, ама не съвсем
В становището си Консултативният съвет е записал, че предлаганите промени в уредбата на административния договор (най-простичко казано, това е договор, в който една от страните е административен орган), не следва да бъдат приемани, тъй като само ще задълбочат проблемите, които предизвиква съществуващата вече правна уредба. "Предлаганите промени не могат да бъдат подкрепени нито по същество, нито от гледна точка на законодателна техника, тъй като с това си съдържание едва ли могат да обслужат адекватно целите на вносителите, но пък със сигурност са от естество да предизвикат значителни трудности в правоприлагането", пише в становището на съвета.
Сериозни забележки са отправени и към предлагания способ за електронно призоваване и размяна на съобщения и документи между участниците в административните производства и административните дела.
Да поясним – че проектът за промени в АПК предвижда всеки гражданин, който се обръща към административен орган със заявление за издаването на даден акт или с жалба към административния съд, да бъде длъжен да представи електронен адрес, факс или телефон. Тези данни са необходими впоследствие за комуникация – било чрез СМС-и или електронни писма. Това условие е поставено и пред адвокатите на страните. Изключение се допуска само при "временна обективна невъзможност да се използва този вид комуникация". Призоваването ще се счита за редовно независимо от това, дали имейлът е бил отворен, или СМС-ът прочетен, включително и ако телефонният номер или електронният адрес са били закрити, без административния орган да бъде уведомен за това. А досегашният начин за разпращане на "хартиени" призовки остава само като изключение от правилото.
Според Консултативния съвет обаче тези текстове трябва да бъдат прецизирани. Особено в частта, с която уведомяването, връчването на призовки и актовете – включително и по съдебни дела, се правят задължително "електронно" за гражданите. Вменяването на такова задължение и за адвокатите пък съветът определя като "нелогично и неоправдано".
Мълчаливото съгласие – може, въпросът е как
Мълчаливото съгласие, което въвежда проектозаконът, среща принципното одобрение на Консултативния съвет. Това означава, че ако закон предвижда срок, в който административният орган трябва да се произнесе и той не го спази – ще се счита, че мълчаливо се е "съгласил" с искането на гражданина. Въпросът обаче е как ще се установява това мълчаливо съгласие.
Проектът предвижда два начина как да става това: единият е чрез декларация, която да се подава в деловодството на същия този орган, който обаче трябва да я регистрира. А вторият способ е изтичането на срока и настъпването на мълчаливото съгласие да бъде установявано от независим, страничен орган – например съдебен изпълнител. Според съвета и двата варианта са допустими, но вторият се оценява като по-сполучлив, защото ще препятства евентуалните опити на администрацията да действа в защита на "честта на пагона". Да се помисли за възможността това удостоверяване да може да се прави и от нотариус, предлага съветът.
Консултативният съвет изказва негативно становище за идеята да се въведе задължение жалбоподателите да подават съвсем в началото на производството пред съда всички доказателства, които трябва да се съберат в процеса, включително и да формулират въпроси за експертизата, ако поискат такава. Това няма как да стане – най-малкото защото към този момент гражданинът няма как да е запознат с всички документи, събрани по административната преписка. Като неудачно се приема и предложението да се ограничи събирането на доказателства само в първата инстанция, включително и когато тя не е съдебна – т.е. когато проверката по случая се извършва от администрацията. Според Консултативния съвет такова разрешение би било в противоречие с конституцията, според която правораздаването се осъществява само от съдилищата и правораздавателни функции на извънсъдебни органи не могат да бъдат възлагани. "Ето защо дори и административният акт да е бил предмет на проверка от специализиран контролен орган, в производството по съдебно оспорване съдът е длъжен да допусне всички относими и допустими доказателства поискани от страните", казва съветът.
Забележки има и по отношение на отмяната на влезли в сила съдебни актове по административни дела. С друга част от предлаганите промени се стига до припокриване на основанията за нищожност и унищожаемост на административните актове, предупреждават от съвета. Това ще позволи те да бъдат атакувани без ограничения във времето и се създава риск да бъде застрашена стабилността на решенията на администрацията
"Брадвата" с таксите
Най-щекотливият въпрос безспорно е свързан с таксите, които ще се плащат, за да бъдат разглеждани делата от съда. И становището на съвета по него се очакваше с най-голямо нетърпение.
Тук трябва да поясним две неща: в момента таксата за завеждане на административно дело срещу акт на административен орган е 10 лв. за граждани и 50 лв. за юридически лица, а при обжалване пред втора инстанция тя пада наполовина (5 лева). От няколко години насам се правят непрекъснати опити те да бъдат увеличени – при това драстично. През 2015 г. бе внесен един проект, в който бе предвидено драстично завишаване на таксите за обжалване на актовете. Но след като той срещна мощен обществен отпор бе оттеглен. Последва втори опит – вече с чувствително намалени размери на новите такси. Точно този проект, за който става дума.
"Брадвата" е при касационното обжалване. Проектът предвижда при първоначално завеждане на касационна жалба гражданите да плашат такса от 90 лв, а "организациите" – 450 лева. Ако делото има "материален интерес" – т.е. става дума за обществена поръчка или обжалване на данъчен ревизионен акт, например ще се плаща пропорционална такса – 1% върху стойността й, но не повече от 3400 лева. Тази такса обаче може да скочи и до 9000 лв. при материален интерес над 10 милиона. А отделно всички жалби за пенсионно и здравно осигуряване са "оценени" на 30 лв. за граждани и 200 лв. – за органи и фирми.
Какво казва съветът? Първо, че правната уредба, която се предлага, е хаотична и предвижда въвеждане на такси в различни по вид нормативни документи – тарифа, приета с постановление на Министерския съвет, от една страна, а от друга – различни закони. Освен това различните по размер такси нарушават принципа за равенство на страните в административното производство.
По-важното обаче е, че според Консултативния съвет размерът на таксите трябва да е съобразен със стойността на услугата, която се дължи срещу нея. Но не само: той трябва да е съобразен и с доходите на гражданите. А освен това трябва да е такъв, че да не ограничава достъпа до съдебна защита.
Съветът отчита и че данни за съответствието на пропорционалните такси със стойността на съдопроизводствената "услуга" липсват. "Въвеждането на пропорционални такси е въпрос на законодателна целесъобразност, ако не ограничава достъпа до правосъдие и при ясно дефиниране на понятието материален интерес", категорични са членовете на съвета.
Ново 20
Сякаш за да стане ситуацията с АПК още по-напечена, в навечерието на коледно-новогодишната депутатска ваканция председателят на правната комисия Данаил Кирилов и патриотът Христиан Митев внесоха нов законопроект за изменение в този кодекс. С който предлага да се създаде една съвършено нова инстанция – Централен административен съд.
Идеята е Централният административен съд да разглежда като първа инстанция част от актовете, които сега се оспорват пред ВАС и да действа като касационна инстанция, която да контролира административните съдилища от страната. Този съд ще е със "статут" на апелативен и ще е със седалище в София.
Проектът предвижда в тримесечен срок от приемането му като закон, новият съд да бъде оборудван със сграда, а Висшият съдебен съвет да му определи и щат, а освен това да му назначи и председател.
Предложението също не е ново – то се "търкаля" в общественото пространство от дълги години, но до сериозни дискусии за приемането му не се е стигало.
