Комисията за финансов надзор (КФН) изпрати най-динамичната в близо 15-годишната си история година. Това констатира в отчета си регулаторната институция за изтеклата 2017 година. Документът бе оповестен в четвъртък (28 декември).
През годината във всички сектори, за които отговаря комисията, се случиха изключително важни събития. Настъпиха и сериозни промени в правната рамка, в която тя функционира.
Успешно приключи прегледът на балансите на застрахователите, а в застрахователния сектор бяха проведени и стрес-тестове. Получените данни показаха, че той е стабилен и добре функциониращ. Идентифицирани бяха и някои проблеми. Едната проблемна област се прояви при оценката на финансови инструменти – поради липсата на ясна дефиниция на понятието "активен пазар". Другата проблемна област е свързана с третирането на квотни презастрахователни договори.
През 2017 г. КФН отне два лиценза на застрахователни компании – на Застрахователна компания "Надежда" АД и на "Синдикална взаимозастрахователна кооперация – СИВЗК". Взети бяха мерки по въвеждането на системата бонус-малус за задължителната за автомобилистите застраховка "Гражданска отговорност". Очаква се тази система, която ще стимулира дисциплинираните шофьори, да влезе в действие през следващата година. В тази връзка бяха приети съществени промени в някои наредби. Създаде се възможност да не се вика КАТ при леки пътни произшествия, когато има съгласие между участниците в тях произшествието за обстоятелствата, при които се е случило. Дори когато някое от превозните средства след инцидента не може да се придвижва на собствен ход.
В резултат се достигна до рекордно високи нива на покритие за "Гражданска отговорност" за автомобилистите – 98% от моторните превозни средства имат сключена задължителната застраховка за изминалата година.
В областта на допълнителното пенсионно осигуряване също настъпиха значителни промени в нормативната база. След няколко неуспешни опита да минат през парламента в крайна сметка бяха одобрени промени в Кодекса за социално осигуряване. Усъвършенстван бе и режимът за инвестиране на средствата на пенсионните фондове, за да се създадат възможности за постигане на по-добра доходност при управление на средствата на осигурените лица. Завишиха се и изискванията към управлението на пенсионноосигурителните дружества, засилиха се контролните функции на банките попечители, разшириха се дефинициите за свързани лица.
Успешно приключи и прегледът на активите на фондовете за допълнително пенсионно осигуряване. Резултатите показаха устойчивост на сектора по допълнително пенсионно осигуряване. Активите на пенсионните фондове са налични и се съхраняват от банките попечители в съответствие с нормативните изисквания. Беше направена и втора проверка на активите на фондовете за допълнително пенсионно осигуряване към 31 декември 2016 година.
През годината бяха приети съществени промени в закони и наредби, които са изключително важни за функционирането на капиталовия пазар у нас.
Корекции бяха нанесени в Закона за публично предлагане на ценни книжа. Осигурява се по-голяма прозрачност на пазара и защита на интересите на инвеститорите, а също така се облекчава административната тежест на публичните дружества и на емитентите на ценни книжа, като се съкращават сроковете, в които КФН се произнася по отделни административни производства.
Законът за пазарите на финансови инструменти беше одобрен на първо четене от Народното събрание. В него са определя информацията, която инвестиционният посредник е длъжен да предоставя на сегашните си и на потенциалните си клиенти. Същевременно се разшири кръгът на финансовите инструменти, като са включени някои стокови и други деривати, както и някои видове енергийни договори. Предвижда се и създаването на нов вид многостранна система за търговия – т. нар. пазар за растеж, с цел насърчаване на малкия и средния бизнес да набират капитал чрез капиталовия пазар.
От следващата година самата комисия ще функционира при коренно променен модел на финансиране – това ще става изцяло от таксите, събирани от поднадзорните лица. А приходите от глобите, които налага КФН, пък вече ще постъпват в държавния бюджет. Този модел на финансова независимост на регулатора е възприет в по-голямата част от страните в Европейския съюз.
Освен новите възможности за действие, които КФН получава, регулаторът е изправен и пред повишени изисквания от бизнеса. Затова председателят на КФН Карина Караиванова пое ангажимент, че комисията ще ускори темпа си на работа. На нейните експерти им предстои и да положат сериозни усилия за преминаване към риск-базиран надзор – т.е. КФН не просто да очаква подаването на жалба или сигнал, а да действа превантивно и на базата на собствен анализ да открива проблемните зони в пазарите, които регулира, констатира докладът на регулатора.