Николай М. Ваньов,
Финансов експерт
Годината, която изпратихме, за международните пазари на държавен дълг бе изпълнена със значителни политически и икономически събития, а те дадоха отражение върху основните облигационни емисии. В същото време общото настроение бе по-скоро към позициониране с оглед на по-гъвкава реакция към възможните корекции на пазара в бъдеще, отколкото на бърза търговия с цел спекулативни печалби.
В началото й всички погледи бяха насочени към САЩ, където новата администрация на президента Тръмп встъпи в длъжност след изненадващата за мнозина изборна победа в края на 2016-а. "Новото лице" на американската политика побърза да опровергае почти цялата неочаквана еуфория, която избирането му предизвика на финансовите пазари. След серия от "необичайни" ходове, повечето от които завършиха с шумен провал, вярата на инвеститорите в реформаторския дух на Тръмп бързо се изпари. А трежъритата се оказаха удобно убежище срещу, меко казано, волатилната политика на президента. Капиталовите пазари продължиха рекордния си ход на нарастване, докато политиката на Фед остана по-скоро подкрепяща, въпреки че от институцията спазиха обещанието си за три лихвени повишения през годината. Като цяло икономиката на САЩ отбеляза известно забавяне, особено през второто полугодие, а голямата енигма за монетарния борд на Фед остана инфлацията. Годината за инвеститорите в щатски държавни облигации бе по-скоро спокойна, като тези с десетгодишна срочност отбелязаха минимален спад от 3896 базисни точки на годишна база до 2.4054% в края на 2017-а. Рейнджът на търговия на месечна база също не бе кой знае колко широк, като след върха от 2.4531% през януари през лятото видяхме дъно от 2.1170 на сто. Големите въпроси пред инвеститорите в трежърита за 2018 г. остават свързани с устойчивостта на икономическия растеж и наличието на балони на някои финансови пазари. Тези два фактора могат да имат противоположно действие върху американските дългови книжа.
В еврозоната най-накрая се заговори за устойчив и силен икономически растеж. След редица години, в които основна сила имаше пазарът на труда и по-скоро ниската безработица, 2017 г. се оказа изключително позитивна за паричния съюз. Въпреки голямата доза политически риск в началото на годината, свързана с изборите в Холандия, във Франция и в Германия и възможното нахлуване на популисти на голямата сцена в тези основни европейски страни, особено след успеха на Брексит, националистите останаха далеч от властта. Особено важна бе победата на центриста Еманюел Макрон във Франция. След отминаването на политическата буря икономическият ръст в еврозоната показа значително стабилизиране на високи нива, съпроводени и от добри (дори понякога и високи) данни за инфлацията. Всичко това доведе до обявяване на план за прекратяване на програмата по вливане на ликвидност от президента на ЕЦБ – Марио Драги, през септември. Този план обаче не бе достатъчно агресивен, поне според някои анализатори, като това доведе до ограничаване на ръстовете на възвръщаемост при основните евродържавни ценни книжа (ДЦК). Доходността по десетгодишните немски облигации приключи годината при равнища от 0.427% и годишен ръст от 21.9 базисни точки. Възвръщаемостта по френските дългови книжа даде добър шанс за краткосрочни печалби, като преди изборите достигна месечен връх от 1.038% при годишно дъно от 0.662 на сто. На годишна база доходността се повиши с 9.9 базисни точки до 0.785 на сто. Големият въпрос за инвеститорите в ядрото на еврозоната остава кога ще чуем първи призиви за повишение на основната лихва, както и кои ще са кандидатите за нов председател на ЕЦБ с оглед изтичащия мандат на Марио Драги.
В периферията на еврозоната се оказаха скрити големите общи печалби за инвеститорите. След поредицата от добри икономически данни и при понижения (въпреки референдума в Каталуния) политически риск, търговията с периферни книжа бе правилният избор за 2017-а. Голямата звезда на пазарите определено бе португалският дълг, който след редица позитивни икономически новини и най-вече след повишението на кредитния рейтинг на страната до най-ниската степен на инвестиционен отбеляза годишно понижение от цели 182.1 базисни точки до 1.943% в края на годината за десетгодишния матуритет. В същото време при тесен годишен рейндж (в определени граници без ясна посока) доходността по десетгодишните испански книжа се повиши с 18.3 базисни точки – до 1.567 на сто. В Италия политическият риск продължава да властва, като въпреки законодателните промени през есента вероятността през май 2018 г. на власт да дойдат популистите от партията "Пет звезди" остава сериозна. Като цяло доходността по италианските десетгодишни книжа се повиши с 20.1 базисни точки през годината до 2.016%, но най-вероятно през месеците до изборите всяко социологическо проучване ще оказва сериозно влияние на италианските книжа.
Във Великобритания основната тема остава процесът по напускане на Европейския съюз. Липсата на напредък в преговорите бе гарнирана с опита за "самоубийство" на премиера на консерваторите – Тереза Мей, която свика неочаквано избори през юни с цел увеличаване на мнозинството си в Камарата на общините. Вместо това Консерваторите отбелязаха значителен провал, като след вота парламентарното мнозинство зависи от няколко юнионисти от Северна Ирландия. Въпреки отслабените позиции Тереза Мей успя да договори основните параметри и времевата рамка за Брексит, но редица проблеми останаха нерешени. На този фон гуверньорът на Бенк ъф Ингланд – Марк Карни, трябваше да се бори срещу ускоряващата се инфлация, като в края на годината станахме свидетели на първото от почти десетилетие насам повишение на основната лихва на Острова. Доходността по десетгодишните джилтове отбелязаха годишен спад от 4.9 базисни точки, приключвайки годината на нива от 1.19 на сто. Основните точки на внимание за 2018 г. остават инфлацията и процеса по Брексит.
Като цяло 2017 г. положи доста въпроси и даде малко отговори на международните пазари на държавен дълг. Основното за 2018 г. като че ли остава дали е настъпил моментът за по-дълбока корекция и ръст на доходността по книжата, като еврозоната може да се окаже добра стартова зона за такива процеси, особено ако от ЕЦБ се чуят минимални призиви за ръст на основната лихва, съпроводени с материализиране на ефектите от спирането на програмата по вливане на ликвидност. Въпреки това рискът от известно забавяне в глобалния растеж остава, като това може да се окаже добра подкрепа за основните държавни ценни книжа. По какъв начин тези две движещи сили ще се отразят на пазарите ни предстои да видим през следващите 12 месеца.
