Министерският съвет и депутатите "проспаха" края на срока, в който действаше мораториумът за придобиване по давност на частни общински и държавни имоти. Той изтече на 31 декември 2017 година. Нов мораториум очевидно ще има – такъв законопроект е внесен в Народното събрание на 22 декември миналата година. Но той ще може да бъде приет най-рано в средата на януари – когато депутатите ще се върнат от коледната си ваканция и ще са в състояние да разгледат проекта на две четения в комисиите и в пленарната зала. А после ще е нужно още време – за да мине законът за подпис и през президентството, а после и да бъде отпечатан в "Държавен вестник".
Като се прибави и твърде спорният момент: дали новият мораториум може да бъде въведен "със задна дата" – от 31 декември 2017 г., което може да катапултира закона в Конституционния съд – проблемът става наистина голям. Защото докато текат тези спорове, може да се появят хиляди хора, които да поискат да придобият по давност държавни или общински земи и да успеят да го направят – собственици на къщи, застроени в общински терени, на стопански постройки по селата, а и на куп още обекти, вдигнати върху общи терени в градовете.
Що за птица е "придобивната давност"?
Давността (придобивна или погасителна) е период от време, с изтичането на който законодателят свързва настъпването на определени правни последици. Специално за придобивната давност последиците са свързани с възможността да се придобие собствеността върху чужда земя или вещ. Необходими са две условия: тази вещ или имот да са били непрекъснато във фактическата власт на този, който иска да ги придобие по давност и той да е демонстрирал желанието си да ги получи явно и необезпокоявано от същинския собственик. И второ – да е изтекъл определения в закона период от време: в случая десет години.
Как става придобиването: с обстоятелствена проверка, извършвана от нотариус, в хода на която се прави проверка на документи и се разпитват свидетели. А накрая процедурата приключва с Констативен нотариален акт, с който съответният молител на практика бива признат за собственик.
По този начин може да бъде придобит всеки един имот – стига да е частна собственост (само за публичната държавна и общинска собственост това е изрично изключено). От 2006 г. насам обаче държавата препятства това да става и с частната й собственост (както и с тази на общините). И понеже не може да въведе забрана за придобиване по давност на частните си имоти – защото това би противоречало на конституцията, тя го прави с мораториум: временно спиране на възможността нейни имоти да се придобиват по давност. Мораториумът за пръв път бе въведен през 2006 г. – точно когато изтичаше нужният за придобиване по давност десетгодишен срок. И оттогава досега срокът му постоянно се удължава. Все с един и същ основен мотив: че на държавата и общините им трябва още време, за да издадат актове за собственост на своите земи и имоти. Последният такъв срок изтече на 31 декември 2017 година.
Законопроект от 59-а минута…
Законопроектът, с който бе поискано поредното удължаване на срока на мораториума, бе внесен от Министерския съвет буквално в 59-ата минута: в последния работен ден преди Коледа – 22 декември.
С него бе поискано срокът на мораториума да се удължи до 31 декември 2022 г. – с още пет години. Целта е същата, каквато е била винаги: да се попречи на гражданите и фирмите да станат собственици на вещите и терените, които реално владеят от десетилетия. А оправданието за това поредно удължаване се търси в "обективната" невъзможност на администрацията да се справи със задълженията си – да си оправи кадастрите, картите и регистрите, да издаде актове за собственост на всичките си имоти, да си сложи в ред имуществото.
"Направените предложения от областните управители за удължаване на регламентирания срок за спиране на придобивната давност по отношение на имотите – държавна и общинска собственост, са продиктувани от необходимостта от окончателното финализиране на процеса по установяване, регистриране и актуване на имотите от страна на държавата и на органите на местното самоуправление и с оглед на ефективното управление и ползването на имотите и осъществяването на постоянен контрол в тази насока", пише в мотивите към проекта на Министерския съвет. И се допълва, че за да "инвентаризират" и опишат държавата или общините цялото имущество, "са необходими допълнителни съпътстващи дейности, изискващи допълнителен административен, финансов и времеви ресурс, с които не разполагат областните и общинските администрации и заинтересованите ведомства". Признава се и че "този проблем е повсеместен". И че "държавните имоти все още не са защитени и възможността да бъде придобита собственост на трети лица върху тях би засегнала до голяма степен най-вече обществения интерес…".
В законопроекта, който чака депутатите да се върнат от коледната си ваканция, се предвижда новият срок на мораториума да започне да тече от 31 декември 2017 година. И това не би било проблем, ако законът бе приет преди края на календарната година. Само че тази възможност бе безвъзвратно изтървана – както от чиновниците в Министерския съвет, които лежерно спаха месеци наред и се задействаха да "бранят" държавните интереси буквално в последната възможна минута, така и от депутатите, на които пък и през ум не им мина да свикат извънредни заседания, за да претупат проекта по най-бързия начин – вместо това всичките се впуснаха по софри и седенки и оставиха решението на проблема "за после".
Само че това "после" вече се оказва проблем. Защото срокът на мораториума ще бъде удължаван "със задна дата". Такова "обратно действие" на закон обаче е изключение от правилата и от правните принципи, което се допуска в крайно ограничени случаи. И туткането на чиновниците съвсем не е сред "уважителните причини", които биха оправдали приемането на закон с обратно действие. Най-малкото защото нищо не пречеше на Министерския съвет да си внесе предложението за удължаване на срока на мораториума – ако ще и през август, а не на 22 декември миналата година. Още по-малко извинителна пък изглежда депутатската ваканция.
Какво може да се случи междувременно?
Ами нищо кой-знае какво. Освен държавата за пореден път да "олекне", като загуби имоти за милиони. Защото хиляди хора и фирми, които отговарят на условията в закона и имат право да поискат да им се признае, че са придобили правото на собственост по давност, ще могат да го направят пред всеки нотариус, който им се изпречи на пътя – поне до средата на януари. А правното значение на факта, че законът впоследствие ще е въвел мораториум "със задна дата", ще се бистри в съда – след като държавата си плати таксите и си заведе делата за оспорване на нотариалните им актове, разбира се.
Кой ще е виновен тогава за незащитения държавен интерес ли? Ами същите тези, които храним, за да го пазят…
