Българската стопанска камара (БСК) иска спешни промени в режима на допълнителното задължително осигуряване в Професионален пенсионен фонд (ППФ) и Универсален пенсионен фонд (УПФ) заради налични значителни дефекти в уредбата, които правят невъзможно изплащането на пожизнена пенсия при запазване на паралелните права за наследяване. Това се посочва в становище на Камарата, където се излагат и предложения по проекта на Концептуален модел на фазата на изплащане на допълнителното задължително пенсионно осигуряване.
Предложението е изпратено до министрите на труда и социалната политика и на финансите, съобщават от организацията.
От БСК напомнят, че дефекти са допуснати още в първоначалния текст на Кодекса за социално осигуряване (КСО), приет през 1999 г., които не са отстранени с инициираните промени след 2003 г. И уточняват, че уредбата в КСО дава права на осигурените лица за ускорено изплащане на допълнителни пожизнени пенсии за старост пет години по-рано от достигането на общата пенсионна възраст за жени, родени през 1960 г.
В тази връзка от БСК смятат, че трябва да бъдат решени паралелно два ключови проблема: отстраняване на съществуващите дефекти на фазата на изплащане на допълнителното задължително пенсионно осигуряване /несъвместимостта между правото на наследяемост и предоставяне на пожизнени пенсии/ и разрешаване на новите проблеми, свързани с т. нар. „право но избор“ на лица, осигуряващи се в УПФ, и финансиране на допълнителните разходи за ДОО от реализацията на това право.
От БСК подкрепят еднократното или разсрочено изплащане на натрупаните средства по личните партиди на осигурените лица в УПФ, в случаите когато месечното плащане на изчислената пожизнена пенсия е по-малко от 20% от минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 от КСО.
В същото време получаването на наследяема пенсия като програмирани тегления или на пожизнена пенсия следва да зависи единствено от избора на осигуреното лице на вида на пенсионния договор с ПОД при придобиване на право на пенсия. Този избор не следва да зависи от размера на натрупаните средства по личните партиди, респективно – от дефинираните прагове между 20% и 50% от месечното плащане, отнесени към минималния размер на пенсията за ОСВ по чл. 68, ал. 1 от КСО, смятат от работодателската организация.
Предложеният императивен регламент за изплащане на пожизнена ненаследяема пенсия е алтернатива на допълнителната част от дължимата пенсия за осигурителен стаж и възраст от ДОО при реализация на т. нар. „право на избор“ на лицата, осигурени в УПФ. В този случай осигурените лица ще бъдат изправени пред избор, който зависи от отчитане освен на еднозначно определени условия, специфични за всеки конкретен случай /продължителност на осигуряването в УПФ, натрупан размер по партидите/, така и на много други трудно оценими параметри, вкл. на промени в т. нар. “консервативна“ инвестиционна стратегия на ПОД, инвестиционната среда, осигурителното законодателство и др., което изисква специфична компетентност и преди всичко поемане на риск от името и за сметка на осигуреното лице, посочват от БСК.
В тази връзка се налага допълнителна регламентация на правния статут и управление на средствата на Фонда за гарантиране на устойчивост на пенсионната система – т. нар. „Сребърен фонд“ като основен резерв на държавната пенсионна система. Необходимо е да се разшири неговата приходна база, да се прецизира редът за прехвърляне на средства към „Фонд Пенсии“ и „Фонд пенсии за лицата по чл. 69“ на ДОО. Според БСК така, макар и частично, ще има решение на проблемите, свързани с т. нар. „право на избор“ на осигурените лица в УПФ, както и финансирането на допълнителните разходи на ДОО от реализацията на тези права. Необходимо е да се регламентират и осигурят редовни и по-значими постъпления в Сребърния фонд, посочват от Камарата.
БСК предлага също да се обмислят и изготвят промени в законодателството за преструктуриране на Сребърния фонд като агенция към МФ (или суверенен държавен фонд) за управление на финансовите активи на държавата, вкл. във връзка с активното управление на фискалния резерв и държавния дълг, в контекста на бъдещото присъединяване на България към еврозоната и излизане от системата на т. нар. паричен съвет.
