Повече от три месеца след парламентарните избори в Германия, които завършиха без убедителна победа за никоя от политическите сили, опитите за формиране на правителство са на финалната права. Усилията на канцлера Ангела Меркел са насочени към възобновяване на голямата коалиция между християндемократи и социалдемократи, която управляваше страната в продължение на осем години. Специфичното е, че и двете партии дълбоко в себе си не желаят такова партньорство и ако стигнат до споразумение, то ще е само защото обстоятелствата ги принуждават.
Германците не показват признаци, че политическата несигурност ги тревожи, но партньорите на страната им, както в Европейския съюз, така и извън него, с все по-голямо нетърпение очакват да видят държавното кормило отново в здравите ръце на госпожа Меркел. В същото време се засилва усещането, че нещата не са както преди и наближава краят на епохата на 12-годишното й управление. Перспективата за Германия и Европа, лишени от лидерството й, все по-често е предмет на обсъждане в медиите.
Преговорите за съставянето на правителство започнаха веднага след парламентарните избори на 24 септември и както "БАНКЕРЪ" вече писа, първият опит за коалиция между консерватори, либерали и зелени се провали. Ключовите теми, по които партиите не можаха да постигнат компромис, бяха имиграцията, здравеопазването, образованието, инфраструктурата, но те и сега са на дневен ред. В преговорите със социалдемократите изпъква още един проблем – този за Европа. Докато социалистите подкрепят задълбочената икономическа интеграция на съюза, предлагана от френския президент Еманюел Макрон, консерваторите далеч не са ентусиазирани от такава перспектива, макар иначе Меркел да е изявена привърженичка на европейската интеграция.
Залозите са високи и двете партии са поели ангажимента да не дават изявления, докато преговорите не приключат и не стане ясно дали са намерили обща основа, върху която да започнат официално пазарлъка за министерските кресла – което може да стане всеки момент. Ако не се стигне до успех, пред Меркел остават две възможности, които са еднакво нежелани: съставяне на правителство на малцинството с всички произтичащи рискове и неудобства или провеждане на нови избори, за които съвсем не е сигурно дали ще доведат до проясняване на политическата картина, но при всяко положение ще доведат до нова загуба на време.
Самата Ангела Меркел, както винаги спокойна, изрази оптимизъм на 7 януари, когато започнаха преговорите. Но подчерта, че целта е формирането на стабилно правителство. Проблемът е, че дори и при успех тя вече е претърпяла значителни щети. Някога възприемана като непоклатима, Меркел днес е уязвима, както никога преди. За това свидетелства набиращият все по-голяма сила дебат по въпроса кой ще я наследи. През последните дни германските медии споменават имената на много желаещи да заемат мястото й, но това, което за момента я спасява, е, че още не се е появил очевидният наследник. Просто не се вижда кой би могъл на този етап да влезе в ролята, която канцлерката заема – защото тя не само е фактически лидер на Европа, но и мнозина я разглеждат като последния защитник на западните ценности пред застрашаващия ги Доналд Тръмп.
Истината е, че след три нейни премиерски мандата икономиката на Германия е в добро здраве, отбелязва стабилен растеж при ниска безработица. Меркел преведе Европа през няколко кризи и дори решението й да приеме един милион бежанци не успя да разклати позициите й. Ако нещо обаче ще го направи, това ще е сегашната ситуация. Дори и преговорите да са успешни, ново правителство едва ли ще има преди април, така че се очертава най-дългият период в следвоенната история на Германия, в който страната няма одобрен от Бундестага кабинет след провеждането на избори. И при все че никой не обвинява пряко Меркел за безпрецедентното положение, проучванията на общественото мнение показват все по-силно раздразнение от канцлерката.
Съдейки по анкета, публикувана от "Билд" в края на декември, близо половината от запитаните не желаят Меркел да завърши докрай четвъртия си мандат. А според проучване на "Ди Велт" картината е още по-мрачна – близо половината от анкетираните направо искат тя да се оттегли веднага.
В такъв случай излиза, че главното основание за Меркел да желае да задържи властта губи силата си. В продължение на дълги години 63-годишната източногерманка се позиционира като гарант на стабилността в страна, която високо цени това качество, но може да се окаже, че присъствието й на политическата сцена днес е по-скоро дестабилизиращо.
Социалдемократите, които са евентуалният младши партньор в бъдещата коалиция, имат сериозни причини да искат да се отърват от Меркел. Нейното управление съвпадна с най-големия срив в популярността на партията им и това се дължи в голяма степен на провежданата от нея политика – тя премести християндемократическата партия от дясно към центъра на политическия спектър, като възприе и редица леви политики и по този начин лиши от база левицата. Измъкването от нейната сянка бе и основната причина сегашното ръководство на социалдемократите да не иска в никакъв случай да влиза в нова коалиция.
Собствената партия на Меркел, която досега винаги дисциплинирано я е подкрепяла, също има интерес да се намери неин наследник, който без сътресения и в пълен ред да поеме функциите й. Никой не се съмнява, че дори и да бъде съставено правителство, това ще е последният кабинет на Ангела Меркел. И независимо дали тя ще изкара мандата си до края му управлението й в голяма степен ще премине под сянката на търсенето на неин наследник.
