От три месеца съдиите от Гражданската колегия на Върховния касационен съд (ВКС) работят в нетипична обстановка. Причината – в средата на октомври председателят на ВКС Лозан Панов изненадващо иска освобождаването на един от заместниците си – съдия Красимир Влахов, който над пет години е председател на колегията. Мотивите на Панов са повече от противоречиви, а опитът му да окаже натиск за освобождаването на заместник-председателя среща несъгласието на мнозинството от съдиите, които подкрепят Влахов. Оказва се, че докато декларира подкрепа за нуждата от засилване на ролята на съдийското самоуправление, на практика Лозан Панов я неглижира и държи да има последната дума при определянето на ръководител на колегиите.
На последното преди ваканцията заседание на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет мнозинството отказа да удовлетвори искането да се стигне до освобождаването на Влахов. Сред причините кадровиците да не бързат да вземат решение, беше и липсата на информация за мнението на Гражданската колегия на ВКС, изразено на Общото събрание на върховните съдии от 18 октомври 2017 г. По реда на Закона за достъп до обществена информация, "Правен свят" получи протокола от заседанието, на което присъства и Лозан Панов.
От стенограмата се разбира, че на 16 октомври Панов е привикал Влахов в кабинета си, за да му съобщи, че вече не се ползва с доверието му и държи да го смени. В рамките на последващата дискусия, Панов на няколко пъти говори за умора на Влахов и липсата на синергия и екипност в отношенията им. "Възникващите проблеми в Колегията невинаги достигаха до мен посредством председателя на Колегията, а често за това при мен идваха самите съдии. Има ситуации, които предполагат повече подкрепа от моя страна, предполагат и повече информираност, но за тях липсваше синергията в работата ми със съдия Влахов. По принцип, заместник-председателят няма мандат. Това не означава ли, че аз във всеки един момент мога да сменя своя заместник-председател, но аз не съм го направил до този момент. Ако смятате, че ще го направя за в бъдеще, моля Ви кажете го. Диалогът ни винаги е съществувал, от самото начало, независимо от това как съм бил посрещан, по какъв начин сте ме възприемали. Но три години е период, в който вече имам по-различен поглед от погледа, който съм имал тогава, встъпвайки като председател на Върховния касационен съд", мотивира се Лозан Панов.
Самата дискусия става по искане на председателя на Колегията Красимир Влахов, който настоява да получи оценка за своята работа или своеобразен "вот на доверие", след който върховният съдия ще реши дали да подаде оставка или да се противопостави на опита на Панов да го отстрани. Искането на Влахов има своята логика, тъй като при встъпването на Лозан Панов като председател на ВКС, именно Гражданската колегия препотвърждава подкрепата си за своя ръководител Влахов, назначен в мандата на предишния съдия № 1 проф. Лазар Груев. "Продължавам да държа да получа оценка за моята работа, защото с процедурата, посочена от председателя, се внася предложение за моята смяна, т.е, ако нямам вашето доверие, оставката ми предстои, след излизането от тази зала ще бъде на бюрото му и ще предстои следващата процедура. И затова продължавам да държа, а както и вече стана дума многократно, на моята чест и достойнство", обръща се към колегите си Красимир Влахов. Призивът на магистрати да се проведе тайно гласуване не е приет. А когато към края на продължилата около час дискусия съдия Влахов предлага двамата с Панов да излязат и да оставят Колегията да реши самостоятелно, председателят на ВКС си изпуска нервите и дори нарушава добрия тон: "Очевидно имаме различия със съдия Влахов и в разбирането ни за чест и достойнство".
В крайна сметка, Лозан Панов не получава подкрепата на Гражданската колегия на ВКС за освобождаването на Красимир Влахов. Приема се предложението на съдия Бранислава Петкова, тъй като в медиите се появили "съобщения, че има брожения", ВКС да съобщи, че Общото събрание е изразило положителната си оценка за работата на Влахов и "остава открит въпросът за решението на председателя", което е причина и до днес Красимир Влахов да продължава да е заместник-председател на ВКС и ръководител на Гражданската колегия.
В рамките на Общото събрание на 18 октомври миналата година върховните съдии от Гражданската колегия приемат студено предложението на Панов за наследник на Влахов, по-конкретно съдия Светла Димитрова. Нито един съдия не коментира номинацията на председателя на ВКС. Но се чуват мнения, като това на съдия Емил Томов: "че не трябва да влиза в плановете на председателя да си сменя заместниците, ръководители на колегии, каквито са и заместник-председателите. Той трябва да работи с тях. При неговото представителство те са заместници, особено в долните съдилища, но това е вторичното, функция от основното, важното и определящо: че те са професионалисти, които ако са утвърдени като председатели на колегия, председателството е и дълг председателят да работи с тях".
Общото събрание на Гражданската колегия на Върховния касационен съд от 18 октомври 2017 г. ще бъде запомнено и с констатацията на един от върховните съдии, при това на доскорошния председател на Съюза на съдиите в България – Борислав Белазелков, с което се развенчава митът за независимостта на магистратите и ролята на административния ръководител в съдебната власт. "Винаги ще реши председателят, ние не можем да решим", казва съдия Белазелков. Коментарът обяснява и свръх активността на ССБ, когато става въпрос за кадруване и особено за решения на ВСС, свързани с избирането на председателите и заместник-председателите на съдилищата.
"Правен свят" публикува Протокол от Общото събрание на Гражданската колегия на ВКС от 18.10.2017 г., предоставен по реда на ЗДОИ от администрацията на съда:
П Р O Т O К O Л
от заседанието на Гражданска колегия на Върховния касационен съд, проведено на 18 октомври 201 7 г.
Днес 18 октомври 2017 година, в 14.00 часа в зала 15 на Съдебната палата се проведе заседание на съдиите от Гражданската колегия на Върховния касационен съд на Република България.
От общо 53 съдии на заседанието присъстват председателят на Върховния касационен съд Лозан 11анов и 46 съдии от 1 ражданска колегия:
Красимир Влахов, Бойка Стоилова, Светла Димитрова, Емануела Балевска, Ьранислава Павлова, Жанин Силдарева, Симеон Чаначев, Стоил Сотиров, Ценка Георгиева, Борислав Белазелков, Светла Цачева, Любка Богданова, Веска Райчева, Пламен Стоев, Златка Русева, Дияна Ценева, Гълъби на Генчева, Снежанка Николова, Гмил Томов, Албена Бонева, Бонка Дечева, Светла Бояджиева, Жива Де кова, Мими Фурнаджиева, Камелия Маринова, Василка Илиева, Теодора Гроздева, Зоя Атанасова, Велислав Павков, Веселка Марева, Борис Илиев, Диана Хитова, Боян Цонев. Маргарита Георгиева, Драгомир Драгнев, Владимир Йорданов, Геника Михайлова. Димитър Димитров, Любка Андонова, Даниела Стоянова, Гергана Пикова, Майя Русева, Грик Василев, Геновева Николаева, Ваня Атанасова, Александър Цонев.
Отсъстват съдиите – Маргарита Соколова, Мария Иванова, Светлана Калинова, Марио Първанов, Здравка Първанова, Илияна Папазова и Олга Керелска.
Налице е изискуемият съгласно закона кворум, за да може Общото събрание на Гражданска колегия при ВКС да заседава и да взима валидни решения.
Заседанието се председателства от председателя на Върховния касационен съд Лозан Панов.
Протоколът на заседанието се протоколира от секретаря на Гражданска колегия Борислава Лазарова.
Председателят Лозан Панов: – Колеги, по първа точка от дневния ред давам думата на колегата Влахов.
Съдия Красимир Влахов: – Здравейте, колеги. С няколко думи искам да представя това, което се случи в Правна комисия на Народното събрание в петък, което вече е финализирано, защото промените в ГПК, в частта касационно обжалване вчера минаха на второ четене.
Вие знаете, че на първо четене беше предвидено пълна отмяна на чл. 280 ГПК и свързаните с него текстове, така че по същество предложението беше за завръщане на действалият до 2008 г. модел на касационно обжалване. Преди около две седмици се проведе конференция в Народното събрание, посветена на десет години от влизане в сила на новия ГПК. Там беше направена една доста сериозна заявка, че на второ четене чл. 280 ГГ1К ще бъде отменен и като цяло настроението и духа, който владееше на конференцията, не бяха в полза на действащия модел на касационно обжалване и съответно начина, по който гой се прилага от Върховният касационен съд.
Миналият петък сутринта ми се обади председателят на Правната комисия г-н Кирилов, за да ни покани за предвидено заседание от 14.00 часа на комисията и настоятелно помоли да има наши представители. Отидохме със съдия Емануела Балевска, тъй като съдия Проданова отсъстваше, и се радвам, че отидохме. Не зная дали чл. 280 ГПК щеше да отпадне или не, но накратко ще ви кажа какво беше приготвено като текстове, които да се гласуват:
Първото предложение – отпадане на конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос от изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, което означаваше служебни задължения на Върховния касационен съд да проверява по всички възможни въпроси дали въззивното решение противоречи на практиката.
Второто предложение – оплакването за необоснованост, да е един вид абсолютно основание за допускане на касацията.
Третото – нова редакция на чл. 288 ГГ1К, така че касацията да се допуска дори само един от тримата членове на състава да е съгласен с това.
Четвъртото предложение – да се запази действащият модел на селективна касация при делата с цена на иска до 5000 лева, а делата с цена на иска над 5 000 лева касацията да е пълна.
Много тежко мина, но мисля, че постигнахме максимума със съдия Балевска като резултат.
Правният въпрос остана. Нова редакция придоби чл. 280, т. 2 ГГ1К, отпадна противоречивата практика на долните инстанции и беше заменена с противоречие с практиката на съда на Европейския съюз и на Конституционния съд. Там където има – било противоречива, било безпротиворечива практика на долните инстанции по обуславящия въпрос, са в точка 3-та.
По наше предложение се прие една компромисна формула, която мисля, че ще реши един наш проблем, с който мисля, че сме се сблъскали, какво да правим, когато установим, че едно въззивно решение е "много сбъркано", но нямаме и годно изложение, така че да го допуснем до касация и да оправим нещата. Новата алинея на чл. 280 ГПК е, че касация се допуска само при вероятна нищожност или недопустимост на въззивното решение, а и при очевидна негова неправилност по субективна абсолютно свободна преценка на решаващият състав. Това с нищо не ни обвързва, просто една факултативна възможност, когато нямаме годно изложение, а въззивното решение е много порочно. Текстът на чл. 288 ГПК остана, както и една нова алинея на чл. 290 ГПК, според която решенията на чл. 290 ГПК не са задължителна практика. Там нямаше какво да направим. Единственото, за което се преборихме, беше редакцията да е по- смислена, защото предложената не беше добра.
Мисля, че можем да се поздравим с един добър резултат. Държах да Ви запозная с това, защото тепърва предстои ГПК да бъде обнародван в Държавен вестник, а до момента не видях да е отразено съдържанието на гласуваните промени. Благодаря ви.
