Лихвите по срочните депозити през миналата година не просто са паднали, те са се сринали. Данните на БНБ показват, че за периода от януари 2017-а до декември същата година процентите са били орязани наполовина. Ако в началото на годината лихвите по срочните депозитите в левове до три месеца са били средно 0.18%, то в края те са 0.08 на сто. Подобен е сривът и при депозитите от три до шест месеца – там съответните стойности са 0.38 и 0.16 на сто. Дори и при дългосрочните влогове – от една до две години сривът е подобен, макар че при тях иде реч за малко по-високи нива. Около 1.28% е можел да получи депозанта, сключил договор преди година, а преди месец договорите вече са се сключвали на 0.59 процента.
Лихвите по срочните депозити в евро копират същата тенденция, но те като абсолютни стойности дори са по-ниски от тези в лева. Това внася допълнителна непривлекателност при тях, но за съмняващите се в стабилността на националната ни валута са вариант за спестяване.
Такива ниски нива на процентите по депозитите не е имало от 2000 г. насам, сочи статистиката на Централната банка.
На фона на тази "гавра с депозантите" инфлацията само удря последната камбана на този вид инвестиция. Поскъпването през миналата година е осезаемо. След години на дефлация цените у нас започнаха да се покачват по-уверено.
Инфлацията в страната е 3% на годишна база към ноември 2017 г. спрямо същия месец на 2016 г., съобщи Националният статистически институт (НСИ). Повишението от началото на годината (ноември 2017 г. спрямо декември 2016 г.) е 2.4%, а само за ноември на месечна база – 0.4 процента.
Средногодишната инфлация за периода декември 2016 г. – ноември 2017 г. спрямо периода декември 2015 г. – ноември 2016 г. е 1.8%, става ясно още от данните на статистиката.
През януари 2017 г. годишният темп на инфлация според евростандарта отчете положителна стойност за първи път от средата на 2013 година.
Инфлация от около 3 на сто, каквато се очертава за миналата година в съчетание с почти нулевите лихви, директно отхапва от поверените на банките средства почти същата сума. Или 1000 лв., престояли на банков депозит миналата година, сега вече са 970 лева. Това е в резултат на факта, че инфлацията е около 20 пъти по-висока от лихвите по депозита. Тоест депозитът като най-сигурна и гарантирана по закон до 100 000 евро инвестиция отдавна е престанал да носи доход. Така неговата инвестиционна роля с цел спестяване е обезсмислена.
Въпреки това депозирането на пари в банка вероятно е любимият "спорт" за българите. Данните също го потвърждават – по последни данни българските домакинства държат спестявания под формата на влогове в размер на почти 46 млрд. лв. А това са близо 50% от брутния вътрешен продукт на България.
Причината за скока на инфлацията е възстановяването на международните цени на храните и суровия петрол.
Около средата на годината отново настъпи забавяне на поскъпването най-вече заради спада на цените на петрола и не толкова заради храните.
От МФ отчетоха, че и вдигането на акциза върху цигарите има отражение върху инфлацията, защото е покачил цените им средно с 2.1% на годишна база към август.
Принос към инфлацията има и вдигането на административно определяните цени средно с 2 процента.
От данните на НСИ се вижда ясно, че за последната година най-много са се увеличили комуналните разходи – вода, ток, газ, жилища, като нарастването е с 5.3 процента. По-сериозно поскъпване се регистрира и при храните, където ръстът е 4.9 процента. Образованието също е перо, в което се регистрира по-сериозна инфлация – 4 процента.
