За близо седем години откакто съществува (от 2011 г насам), Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси (КПУКИ) инкасира повече скандали, отколкото да успее да свърши някаква работа. Сигурно е, че ще бъде запомнена най-вече с емблематичните тефтерчета на бившия си председател Филип Златанов, но не и с емблематични решения, с които да е наказала висши представители на властта за това, че обслужват частните си интереси вместо тези на обществото.
Това е изводът от фамозния отчет на КПУКИ, внесен за обсъждане в Народното събрание. Обсъждането ще е за изпроводяк за комисията – след като парламентът преодоля президентското вето върху антикорупционния закон, той ще влезе в сила. Дори и да се стигне до обжалване пред Конституционния съд, през това време КПУКИ ще бъде закрита. И дейността й ще поеме от новия "мегаорган" за епична борба с корупцията, който ще следи и за конфликта на интереси сред властимащите.
Точно затова отчетът е твърде любопитен. Защото в него е написано какво е свършила комисията за близо седемте си години съществуване. А то никак, ама никак не е за хвалене. Особено в държава, в която се знае, че "всички сме братовчеди". Така – по братовчедски, се раздават и обществените поръчки, и постовете и дори работните места в администрациите…
За близо седемте си години работа комисията отчита 109 решения, с които е установила, че хора във властта са били в конфликт на интереси и са действали в частна полза.
Бройката би изглеждала почти прилично, ако беше само за година. И ако не включваше и онези "ударени" по времето на Филип Златанов, които после не само събориха констатациите на КПУКИ в съда, но и осъдиха държавата да им плати солени обезщетения заради преживяното. Всъщност точно тяхната бройка здраво "надува" отчета на КПУКИ.
Всъщност това, което би трябвало да е най-важното в един такъв отчет, е колко са хората, които са си облизали пръстите, като са бъркали в държавния мед, кои са, как са наказани и най-вече дали тези наказания са влезли в сила. Но то почти не се намира в доклада на КПУКИ. За разлика от пространно отчетените семинари, наказани властници – ако не с имената им, то поне с постовете и с нарушенията на закона, които са установени, просто липсват.
И това едва ли е случайно. Защото иначе ще се види, че кой-знае какви едри риби в мрежите на КПУКИ просто няма. Наказаните са директори на селски школа, някой и друг общински съветник или кмет от дълбоката провинция, световно неизвестен шеф на дирекция… и толкова. Наказани депутати и министри няма, техните проверки по правило приключват… с прекратяване. Или с решение, че не са действали в конфликт на интереси.
Комисията отчита, че за близо седемте години съществуване е разгледала общо 1988 производства за конфликт на интереси – огромната част от които са започнали по сигнали на граждани. Приключените производства също са много. Но над 1200 от тези преписки са били просто безславно прекратени, без дори да се стигне до обсъждане дали конкретните хора с власт действително са изпаднали в конфликт на интереси и са действали не в обществена, а в лична полза.
Причините? Много често – изтекла давност, заради нередовност на сигналите, или пък заради тяхната анонимност. Или пък защото нямало приложени конкретни данни, или хората не правели разлика между това дали един властник действа в частна полза, или просто е несъвместим с поста, който заема, защото не отговаря на условията за това…
Прекратяването на производството за конфликт на интереси обаче не подлежи на обжалване. От никого. Съдебната практика приема, че дори прокуратурата няма право да атакува един такъв акт на КПУКИ в съда – по протест от прокурор можело да се преразгледа само решението на комисията, с което тя не установява конфликт на интереси, но не и прекратяването на производството. А гражданинът, който се е престрашил да подаде сигнал – дори не бива уведомяван за това прекратяване, никой няма задължението да направи това…
По-страшното е, че освен с камари прекратени дела КПУКИ ще се запомни и с друго: с 65 производства за тези седем години, по които комисията просто не е могла да вземе никакво решение – защото не е успяла да събере нужното мнозинство от гласове. Част от тях са вече прекратени поради изтеклата междувременно давност.
Точно такава е съдбата и на производство за конфликт на интереси, образувано срещу фамозния бивш началник на КПУКИ Филип Златанов. И по него комисията не можа три години да сформира мнозинство, а след като производството си отвися достатъчно по прашните рафтове в складовете за папки, през ноември миналата година го прекратиха по давност.
Защо се случва така ли? Ами заради безнаказаността, при това гарантирана в закон. А и заради арогантното безхаберие на управляващите, които повече от три години не намериха време да попълнят състава на КПУКИ след отстраняването на Филип Златанов и след напускането на кадъра на ДПС Сабрие Сапунджиева.
Да поясним: съставът на КПУКИ е от пет човека – един го назначава президентът, един избира Министерският съвет, а трима избира парламентът. Точно парламентарната квота стоя непопълнена с години. Без никакво обяснение и дори без привиден срам.
Всъщност – да, за седемте си години съществуване КПУКИ наистина се превърна в емблематичен пример за това как у нас се разбира и как се води "борбата" с корупцията във властта. По-лошото е, че тази "емблема" съвсем няма да остане в миналото. Калпавите правила, по които комисията работеше, са просто преписани в новия антикорупционен закон и ще продължат да се прилагат. Вероятно и същите хора ще бъдат просто преназначени – само че вече под друга "шапка". А конфликтът на интереси пак ще си остане екзотичен термин, който гражданите по правило не разбират. Защото не го свързват с нито един наказан депутат, кмет или министър….
