Преговорите за британското излизане от Европейския съюз се натъкнаха на ново неочаквано препятствие. Този път то е във вид на втвърдяване на условията на Брюксел спрямо Лондон за преходния период след Брексит. А причината за това е предупреждението, отправено от Норвегия, че ако общността отстъпи пред британските искания за специално търговско споразумение, Осло може да поиска преразглеждане на собствените си отношения с нея.
Документ с исканията на главния преговарящ от европейска страна Мишел Барние, за който съобщи "Гардиън", разкрива, че Евросъюзът ще настоява за запазване на свободата на придвижване през целия преходен период, както и за включването на всички европейски граждани, пристигнали в Обединеното кралство до 31 декември 2020-а, в споразумението, уреждащо правата им след Брексит. За сравнение, когато Тереза Мей задейства на 29 март 2017-а чл. 50 за излизането от блока, тя държеше споразумението да засяга само хората, пристигнали до тази дата.
ЕС настоява също така Великобритания да не може да се възползва от предимствата на търговските споразумения с държави извън съюза без неговото изрично разрешение. Лондон ще трябва да се съобразява и с общата политика по отношение на риболова, както и с нежеланието на другата преговаряща страна условията за преходния период да бъдат определени до края на март.
Въпреки всичко, според източници от белгийската столица, Тереза Мей е склонна да приеме новите изисквания за преходния период, като за нея е по-важно да постигне по-добри условия за бъдещите взаимоотношения с общността. Приемането им обаче ще затрудни Мей при намирането на подкрепа у дома, където все още е заложник както на част от консерваторите, настояващи за твърд Брексит, така и на северноирландските юнионисти, от чиято подкрепа зависи оцеляването на правителството й.
Висш представител на Консервативната партия от подкрепящите твърдия Брексит е заявил, че новите искания на Евросъюза могат да се окажат непреодолимо препятствие пред преговорите, съобщи "Политико". Той е припомнил, че въпросът за имиграцията е бил сред ключовите фактори, накарали британските граждани да гласуват за излизане от ЕС на референдума през 2016-а.
До такъв развой на събитията вероятно нямаше да се стигне, ако норвежците не бяха направили неколкократни постъпки пред Европейския съюз, в които изразяваха опасенията си, че една прекалено щедра оферта към Лондон ще стимулира призивите в Норвегия за преразглеждане на връзките й със съюза. Всъщност норвежката намеса представлява поредното препятствие пред амбицията на Тереза Мей да постигне "дълбоко и специално партньорство", отиващо по-далеч например от споразумението с Канада, при което остават в сила редица бариери пред търговията със стоки и услуги.
Самата Норвегия внася повече пари в бюджета на ЕС на глава от население в сравнение с Великобритания и приема свободното движение на хора, за да получи достъп до общия европейски пазар. Тя обаче няма право на глас в институциите в Брюксел, които вземат решения, и това прави разбираемо подозрението, с което нейните граждани гледат на преговорите за бъдещите отношения с Лондон.
Норвежката евроскептична Партия на центъра, която иска да извади Норвегия от Европейската икономическа зона, като замени членството й със споразумение за свободна търговия, удвои подкрепата си на проведените миналата година парламентарни избори. Макар че сред останалите парти като цяло има консенсус в полза на оставането в икономическата зона, младшият партньор в сегашната управляваща коалиция – Партията на прогреса, в миналото също е настоявала за предоговаряне на споразумението с Европейския съюз.
