След девет обжалвания и две години протакане и спънки договорът за проектиране, изграждане и въвеждане на тол система в България вече е подписан. Той бе парафиран от председателя на управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" инж. Дончо Атанасов и от Михаел Вебер, представляващ изпълнителя на проекта – Консорциум "КАПШ Трафик Солюшън". Дали обаче да се радваме на този факт ?. Вярно, избрана е фирмата, която ще въведе новия модел за таксуване. Тя има сериозен опит в изграждането на подобни системи – построила е такива съоръжения в Австрия, в Швейцария, в Полша, в Чехия и Беларус, но това са все пак нормални страни. Сега пред изпълнителя са 19 месеца, в които вероятно ще срещне още доста административни и други трудности. Стойността на договора за изграждане на електронната система за събиране на таксите за ползване на републиканската пътна мрежа е 149.997 млн. лв., без ДДС. Разходите ще са за сметка на изпълнителя, а след успешното й внедряване инвестицията ще се "изплаща" със събраните приходи. Очаква се това да стане до три години.
Но трябва да се изяснят още много детайли. Не се знае още какви ще са тарифите за преминаване по пътната мрежа. Тол системата ще важи само за автомобили над 3.5 т, докато за леките автомобили ще се плащат винетки. Очаква се избор на републиканските пътища, които да попаднат в обхвата на тол системата. Имало различни варианти – тя да покрие около 8000 км магистрали и пътища от първи и втори клас, или да включва около 75% от пътната мрежа. Всичко трябва да стане ясно до края на лятото. Според някои експерти, най-добре е тол системата да се разпростре само върху 50% от пътната мрежа у нас и да включва читави пътища, за които държавата да има очи да иска да й се плащат такси.
Но пък вече сме отворили кесията и очакваме, че тол системата ще донесе на хазната приходи от около 1 млрд. лева. Но и това число е определено доста произволно, след като АПИ отчете, че през 2016-а държавата е събрала 317 млн. лв. от продадени винетки. Прогнозите за събраните приходи от тях за миналата година са те да са 350 млн. лв. приходи.
Транспортният министър Николай Нанков обясни, че през седеммесечния период, през който ще се проектира, изгражда и внедрява тол системата, ще бъдат направени и необходимите анализи, и обществени обсъждания, за да се вземе експертно и политическо решение за тарифирането и обхвата й. Следващите 12 месеца са предвидени за т. нар. одит на системата, който да провери ефективността, функционалността и постигането на заложените параметри по отношение на тола и на електронната винетка.
Предстои да бъде създадена и държавна компания, която ще управлява системата след въвеждането й. Приходите от нея ще бъдат инвестирани в поддръжката на републиканската пътна мрежа и доизграждането на магистралите в страната, поясни регионалният министър.
Като най-голямо предизвикателство в предстоящата работа по въвеждането на системата председателят на управителния съвет на АПИ инж. Дончо Атанасов определи обучението на необходимите кадри за работата с тол системата. Според него около 6-7 хил. км от републиканската пътна мрежа са в недобро състояние. Между 200 млн. и 300 млн. лв. е годишният недостиг за поддържане на пътищата у нас, но до четири-пет години след въвеждане на тол системата се очаква пътната мрежа в страната да стане още по-добра.
Правителството възлага големи надежди за решаване на проблема с хроничното недофинансиране на ремонта и изграждането на републикански пътища именно с електронната система за събиране на таксите. Но пък изниква и логичният въпрос: кой ще бъде с предимство? На тези пари се залага зa изграждане и на дpyги гoлeми инфpacтpyĸтypни пpoeĸти, например "пoнe eдин тyнeл пo Cтapa плaнинa", а след време и още няколко, за което ще се използват пари от тол системата. Недостигът на средства и сложното трасе на мaгиcтpaлa "Cтpyмa" също ще се покриват с такива пари, заедно с това трябва да се доизгради и мaгиcтpaлaта "Xeмyc", ĸaĸтo и cĸopocтнитe пътищa мeждy Beлиĸo Tъpнoвo и Pyce, ĸaĸтo и мeждy Бoтeвгpaд и Bидин.
През 2017 г. минаха експертните оценки и обществените дискусии, а магистралата, чиято приблизителна дължина е 133 км, е разделена на три лота: Русе – Бяла (40 км), обход на самия град Бяла (почти 36 км), както и Бяла – Велико Търново (малко над 58 км). Очакваната цена е около 2 млрд. лева. Така ще се работи едновременно по няколко участъка, магистралата може да бъде готова до 2021-2022 година. Надеждите са тя да съживи местната икономика, но тя е важна и защото ще поеме транзитния трафик между Русе и Маказа.
