Икономиката се поразбуди и нови търговски площи отново започнаха да никнат като гъби. Повечето анализатори виждат в този процес ясен сигнал за добрите перспективи пред бизнеса у нас. По-консервативните експерти пък предупреждават, че твърде бурното разрастване на имотния пазар може да доведе до прегряване на икономиката с всички произтичащи от това негативни последици. Времето ще покаже чия преценка е по-прозорлива. Но без да се опитваме да вземаме страна в спора между двете гледни точки, е добре журналистите да припомнят какви са резултатите от един такъв ръст на имотния пазар. "Паметниците" от предишния бум на кредитите за придобиване на търговски площи, който се състоя в периода между 2002-а и 2008-а, още могат да се видят, а продължават и да тежат на балансите на банките, които са ги кредитирали. Доказателство, че това е така, може да се намери едва ли не всеки месец в сайта на Камарата на частите съдебни изпълнители, където се оповестяват търговете за извадените на публична продан ипотекирани имоти.
Една публична продан впечатли професионалистите с размера си. Става дума за обявения за продажба търговски и развлекателен комплекс "Сити Мол" в Стара Загора. Той представлява сериозно съоръжение, включващо в себе си помещения за хипермаркет, заведения и магазини. Сумата на първоначалната цена, от която започва наддаването – 33.24 млн. лв., говори за мащабите на този комплекс. Той е собственост на софийската фирма "ЕВРОБИЛД", а търгът е насрочен от съдия-изпълнител по искане на един от взискателите – "Клима КГ", която има да си взима пари от "ЕВРОБИЛД". За мащабите на задлъжнялостта на ЕВРОБИЛД може да се съди по размера на ипотеките, които тя е предоставила, за да финансира изграждането на въпросния търговско-развлекателен комплекс в Стара Загора.
От съобщението на съдия-изпълнителя за търга става ясно, че върху сградите на комплекса има ипотечни тежести на обща стойност от 51.3 милиона. Но не в левове, а в евро. Разбира се, въпросните ипотеки (като размер, при който са договаряни), може да са с 20-30% по-големи от размера на кредитите, отпуснати от банката, които са обезпечени със съответните имоти. Но въпреки това става дума за сериозно финансиране, което въобще не е ясно дали кредиторът ще може да си възстанови.
Такива примери като този с търговско-развлекателния комплекс в Стара Загора винаги трябва да са ни пред очите, когато оценяваме ръста в икономиката и факторите, които го движат. Ако и сегашното увеличение на БВП се дължи на строителството, нищо чудно след три-четири години отново да се върнем в периода от 2009-а. А това въобще няма да е добре.
