КФН пусна официално съобщение на 17 януари, с което уведоми всички регулирани от нея дружества – застрахователни компании, пенсионни фондове и инвестиционни посредници, че вече има нова Тарифа за надзорните такси, които те ще трябва да й плащат. Тарифата е изготвена съгласно промените в Закона за КФН, които Народното събрание прие в края на миналата година. С тях бе регламентиран моделът за финансовата независимост на комисията, която от началото на 2018-а вече трябва да се издържа от таксите за общ надзор и за конкретни надзорни услуги, а не както бе до 2018-а – за сметка на субсидия от държавния бюджет. За да сме коректни, ще уточним, че независимо от промените в закона КФН все пак фигурира и в разчетите на държавния бюджет за 2018-а. Но предвидената в него сума за регулаторния орган ще се използва само ако някое голямо дружество (или дружества) по една или друга причина не може да плати своевременно дължимите такси и по този начин наруши сериозно планираните годишни приходи на КФН. За сметка на това всички такси, които КФН събира от наложени санкции, ще бъдат внасяни в държавната хазна.
Анализът на детайлите в бюджета на КФН за 2018-а показва, че основният приходоизточник, на който разчита комисията, са таксите за общ надзор и за конкретни надзорни услуги – на тези, които се събират от наложени санкции. По този начин се изпълнява една от препоръките в доклада на МВФ и Световната банка за състоянието на финансовия надзор, която изрично казваше, че таксите от санкции не бива да са значим източник на средства за комисията.
Както се вижда от тарифата, таксите за дружествата от трите надзиравани от КФН сектори са разделени в две големи групи. Първата е за общ надзор. В тази група най-високата такса е за пенсионноосигурителен фонд. Тя се формира по следния начин: Пенсионноосигурителното дружество плаща 100 хил. лв. плюс 50 хил. лв. за всеки управляван от него фонд, плюс 10% от приходите на дружеството от такси и удръжки, които то събира на осигурените от него лица. Общата сума, на която ще се дължи на КФН, по всички тези параметри не може да надхвърля 1.9 млн. лева. Добре е да уточним, че въпросните 10% не се събират върху дяловите вноски на клиентите на дружеството, а върху таксите, които то събира от тях. С други думи, плащането няма да е за сметка на осигурените лица, а за сметка на акционерите на дружеството, което управлява пенсионните фондове.
За общ надзор застрахователните и презастрахователните компании ще плащат по 140 хил. лв. годишно. Толкова всяка година в КФН ще трябва да превежда и Гаранционният фонд.
За инвестиционните посредници таксите за общ надзор са десетки и дори стотици пъти по-ниски от тези за застрахователите. Много от тези такси се движат в границите между 300 и 2000 лв. за година.
Втората група са таксите за конкретни надзорни услуги. Те са многобройни и разнообразни. Например има три такси за признаваме на правоспособността на отговорен актюер, които се движат от 25 до 450 лева. Таксата за пенсионна лицензия е 75 хил. лв., а за лицензия на дружество за допълнително доброволно осигуряване за безработица и/или професионална квалификация – 35 хил. лева.
За одобряване на вътрешен модел за оценка на риска на застраховател таксата варира от 80 хил. до 100 хил. лв. – в зависимост от това, дали моделът е частичен, или пълен. Всяка съществена промяна в модела за оценка на риска също се одобрява от КФН и за това пак се дължи такса – от 30 хил. до 50 хил. лева.
Таксата за издаването на лиценз на застраховател може да достигне 135 хил. лв., плюс по 10 хил. лв. за всеки клас застраховка. Сумите, които ще се дължат на КФН за презастрахователен лиценз, са още по-високи.
При инвестиционните посредници повечето такси за конкретни надзорни услуги са много по-ниски, отколкото тези за застрахователите и пенсионните фондове. Някои от тях се движат между 200 и 500 лева. Но има и услуги, които ще изискват високо заплащане и те отново са свързани с даването на разрешения за въвеждането на вътрешни модели за оценка на риска.
