Атанасовден е християнски празник, на който се почита паметта на Свети Атанасий Велики. Българската православна църква го отбелязва на 18 януари.
Празникът се посвещава на Св. Атанасий Велики, роден през 295 година. На 23-годишна възраст той е ръкоположен за дякон и участва в Никейския Вселенски събор. Пет години след това Атанасий придобива епископски сан. Като архиепископ на град Александрия той се включва активно в борбата срещу арианската ерес в християнството. Свети Атанасий умира на 2 май 373 година.
Свети Атанасий взема дейно участие през 343-344 г. във втория Вселенски събор, наречен Сердикийски, състоял се в днешна София в старата базилика Света София и вероятно в манастира, чиито останки са открити над сегашния Южен парк в долната част на ул. Козяк в кв. Лозенец на столицата. На него той страстно защитава църковното учение от тезите на арианството.
В народните вярвания Свети Атанас е представен като властелин на снеговете и ледовете. Счита се, че от този ден нататък зимата започва да си отива. Облечен с копринена риза, той отива в планината на своя бял кон и се провиква: Иди си, зимо, идвай, лято! Затова и празникът е известен като Среди зима.
Атанасовден, както и Антоновден, се почита като патронен празник на ковачи, железари, ножари и налбанти, а заедно с това и като празник за умилостивяване на чумата, шарката и синята пъпка (антракс). За умилостивяване на шарките се пекат питки, които се надупчват с вилица, за да не се надупчат децата от шарка. Жените спазват същите забрани, които характеризират Антоновден.
На Атанасовден в Тракия се заколва черно пиле или кокошка, което се приготвя с ориз и се раздава на съседи и близки против болести. Перата се запазват, защото се вярва, че притежават лечебна сила. В някои райони на страната моми и ергени излизат на поляните, връзват люлки, пеят, играят хора.
Именици днес са Атанас, Атанаска, Атанаса, Наска, Тинка, Тина, Таньо, Таню и Наско.
