Щатският долар потъна до най-ниската си стойност за последните три години (на 24 януари), след като щатският финансов министър Стийв Манучин заяви на пресконференция по време на Световния икономически форум в Давос, че слабата щатска валута е добра за американската търговия. Коментарът контрастира рязко с ентусиазма на предишните щатски администрации да поддържат политика на силен долар и даже бе изтълкуван от анализаторите като обявяване на търговска война. Особено след като президентът Доналд Тръмп обложи с мита вносните слънчеви панели и перални машини, за да защити местните производители, което провокира и първите по-съществени доларови продажби.
Доларовият индекс, отчитащ стойността на американските пари към кошницата от шест основни валутни конкуренти, загуби 0.9% и падна под 90 пункта за първи път от декември 2014-а. Спрямо паричните единици на останалите членове на Г-10 доларът е с най-голяма загуба – от 1.4% към британския паунд и с 1.1% към швейцарския франк. От началото на годината щатската валута е отслабнала с 3 процента. А търговците, които очакваха възраждане на долара в резултат на бъдещите лихвени повишения, които би предприел Федералният резерв, усетиха по джобовете си колко погрешни могат да се окажат залозите им.
От слабостта на долара побърза да се възползва и еврото. Допълнителен стимул за него е фактът, че растежът на еврозоната изпреварва щатския през последните две години. Последните данни пък сочат, че икономиката на общността продължава да укрепва от началото на 2018-а и вдъхва надежди за подем на инфлацията. Индексът, отчитащ активността в индустриалния бранш, се е повишил до 58.6 пункта през януари срещу 58.1 през декември 2017-а. Тази стойност на показателя предполага близък до 1% тримесечен ръст на БВП на общността. Повишението на производствените цени заради по-скъпия петрол и суровини пък ще засили позициите на по-яростните противници на паричните стимули сред членовете на управителния съвет на Европейската централна банка. Те не спират да убеждават пазарите, че подобряващата се икономическа среда ще насочи инфлацията към целевите 2% годишно – достатъчно основание за затягане на монетарната политика.
Окуражено от силните фундаментални показатели и от някои технически индикатори, еврото продължи устремния си подем към зелените пари и в късните вечерни часове на 24 януари проби нивото от 1.24 щ. долара, затвърждавайки миналогодишните си постижения. 2017-а бе най-успешната за единната европейска валута спрямо долара от 2003-а насам. Еврото стартира с котировка от 1.04 щ. долара и с усещане за паритет с американските пари и приключи годината на ниво от 1.20 щ. долара. И, което е още по-впечатляващо, този ръст се случи въпреки увеличението на лихвите от Федералния резерв и скока на индекса S&P 500 с 19.4% за разлика от политиката на отрицателни лихви на ЕЦБ.
Силното евро обаче се отразява негативно върху експортните възможности на компаниите от еврорегиона, върху стопанския растеж на общността и върху целевото инфлационно равнище, което ЕЦБ се мъчи да достигне.
Валутните търговци често говорят за валутни цикли, при които щатската валута е силна, и след това настъпва седемгодишен период на слабост. Последният силен "сезон" на долара започна в началото на 2015-а, след като ЕЦБ обяви програмата си за парично стимулиране на икономиката на еврозоната. И, ако се вярва на теорията за седемгодишните цикли, тяхното време вече е дошло, защото силата на зелените пари се е изчерпала, особено предвид перспективата за нови щатски дългови емисии, които да компенсират загубените приходи от данъчната реформа.
У нас
междубанковият валутен пазар през последните три работни дни на миналата седмица и първите два на тази беше активен. Средният дневен валутен оборот достигна 2406 млн. евро (4706 млн. лева). Сделките в щатски долари имаха 1.11% дял от купената и продадена валута.
