Решението на БНБ от началото на октомври 2017-а да увеличи отрицателната лихва по свръхрезервите на банките от минус 0.4 на минус 0.6% годишно има своя видим ефект както върху размера на въпросните свръхрезерви, така и върху валутния резерв на държавата. От статистическите данни, публикувани от Централната банка, се вижда, че вследствие на това решение кредитните институции са намалили своите свръхрезерви в БНБ с близо 4 млрд. лв. (около 2 млрд. евро), като са извадили съответната сума от сметките си в Централната банка. Факт е, че към 6 октомври парите на кредитните институции в БНБ са били 13.17 млрд. лв. а на 19 януари 2018-а те вече са 9.2 млрд. лева. Изтеглянето на тези пари от пасива на управление "емисионно" на БНБ веднага е повлияло и на неговия актив – т.нар. валутен резерв. За споменатия период от 6 октомври 2017-а до 19 януари 2018- той е намалял от 46.2 млрд. на 41.97 млрд. лева. Доколкото валутният резерв осигурява покритието на левовите компоненти в пасива на управление "Емисионно", което е смисълът на валутния борд, тези движения в баланса на управление "Емисионно" не са признак за някакъв проблем, а още по-малко за дестабилизация.
Въпросното теглене на свърхрезервите на банките не води – за съжаление, и до някакви промени в структурата на активите на банковия сектор. Казваме "за съжаление", защото щеше да е прекрасно, ако някаква съществена част – да кажем половината, от тези изтеглени 4 млрд. лв. свръхликвидност бяха останали в България под формата на новоотпуснати заеми или като инвестиция в държавни ценни книжа. Нищо подобно обаче не се е случило. За периода от края на септември до края на ноември 2017-а (за декември данните ще бъдат публикувани след 31 януари 2018-а) ръстът на кредитните портфейли е незначителен – около 100-150 млн. лева. Балансите на банковия сектор показват, че повече от три четвърти от освободените свръхрезерви са отишли по банкови сметки извън България. Най-вероятно банките у нас са ги предоставили за управление на своите майки в чужбина или на други кредитни институции в ЕС. Около 1 млрд. лв. са вложени в държавни ценни книжа, но не е сигурно дали става дума за български държавни облигации, тъй като през този период правителството не е емитирало такива големи обеми от ДЦК.
Така или иначе, ако БНБ е целяла чрез увеличението на отрицателната лихва по свърхрезервите да стимулира кредитната активност на българските банки, засега такъв ефект не е постигнат.
